Ирена, Йосиф и бебе Михаил

Месеци наред бленувах и си фантазирах как ще протече моят успешен VBAC. Ужасно много исках и аз да имам щастлива история, която да споделя. Знам, че тези истории са извор на кураж и подкрепа за много жени. И ето настъпи и моят момент. Раждането, което имах с Олга Дукат не беше такова, каквото си представях. Беше още по-съвършено и запомнящо се.

Моето първо раждане беше планово секцио на 13.09.2021 г. заради седалищно предлежание. Винаги съм искала две деца и то с две-три години разлика. Малко след първото раждане знаех, че второто ще е естествено и не съм и подозирала, че секциото ще ми е проблем. Въобще след като те излъжат няколко пъти АГ, педиатри, доктори, минат ти страховете ставаш по-смел, уверен и търсещ правилните хора.

Още на първите прегледи АГ ми каза, че раждането ще е секцио и че няма как да е естествено с толкова малка разлика. Трябва да минат най-малко 5 години. Много се разочаровах и започнах да търся информация. Първите мнения, съвети и информация, до които стигнах не бяха особено положителни докато не стигах до името Олга Дукат. Правих проучвания за нея и екипа й и след първата консултация знаех, че тя е човекът.

Дойдохме в София с мъжа ми и детето 3 седмици преди термин (ние сме от Горна Оряховица). Бяхме се настанили в апартамент близо до болницата, така че да ни е удобно като започне раждането. На 25.10 вечерта ставах три пъти през нощта с по-особени и болезнени кратки контракции, но само това. Помислих си, че може би скоро ще се случи раждането, но на сутринта нямаше нищо, никакви болки, така че отмина тази мисъл. Сутринта играхме на топка с дъщеря ми в парка. Чувствах се отлично. Следобед започна на парчета да ми пада тапата. Писах на Олга, за да знае, че нещо се случва. Аз се развълнувах, защото знаех, че скоро може да започне събитието. Започнах да усещам средносилна, постоянна менструална болка. Все едно имах вътрешно усещане, че нещата ще се случат скоро. Развълнувах се страшно много. Не спрях да повтарям на мъжа ми, че много се вълнувам и чакам събитието и че може би скоро ще се случи. Много се радвах, бях с приповдигнато настроение и въобще не съм изпитвала страх и притеснение.

С приближаването на вечерта все повече си мислех, че ще се случат нещата. Вечерта нямах апетит и хапнах просто малко салата. Менструалната болка продължаваше. Звъннах на брат ми да го питам дали е в София и дали мога да разчитам на него да стои през нощта при малката, защото подозирам, че тази нощ мога да родя, а много искам мъжът ми да присъства. В 12.30 ч. си легнах да спя. В 1.00 ч. се събудих с много силен позив до тоалетна като при ставането изпуснах малко течност. Зачудих се напишквам ли се или започват да ми изтичат водите. След няколко минути усетих пак силна контракция. Казах на мъжа ми да се подготвя, защото може и да започне раждане. Ще следим 2 часа дали са регулярни контракциите и като станат на 4 минути, тръгваме. Да, ама те моите си стартираха на 4 минути. Малко след това започнаха на 3 минути и станаха по-болезнени. Стоях в банята, защото имах редовни малки изпускания на околоплодна течност. Тъй като бяха много малки все още се чудех дали не се напишквам просто. В 1.40 ч. звъннах на брат ми да идват вкъщи при малката, защото тази вечер може да родя. (Макар да живее близо дойде със снаха ми след 40, 45 минути, защото се е паникьосал като чул, че ще раждам. Впоследствие снаха ми разказа много смешна история за това как мъжете преживяват тия събития. Aко не беше тя, сигурно той щеше да дойде за поздравленията.)

Около 2.30 ч. точно за 3 минути (между контракциите) бяхме в болницата. Като дойде Олга установи 7-8 см разкритие и че главичката е ниско долу. Директно ме качи в родилна зала. Било е към 3, 3 и нещо. Много скоро започнах да усещам силни контракции и чувство за напъни. Лежах на леглото. По време на почивките между напъните буквално се отпусках и дремех, защото ми се спеше много и бях уморена. Всичко беше както се бяхме разбрали-затъмнена, приятна обстановка, с релаксираща музика, с леки напътствия и окуражавания за процеса от Олга. Мъжът ми беше до мен и ме държеше за ръката. Без вмешателства, без притискания. Спокойно раждане с мъжа ми и акушерка. В уюта и тишината на нощта. Аз въобще не съм и мислила за дула. Знаех си, че увереността, самообладанието, спокойствието и търпението, които имат Олга и мъжът ми са ми предостатъчни. Като цяло и през повечето време те стояха мълчаливо и аз си релаксирах между напъните. Олга своевременно и дискретно събра екипа и когато те дойдоха, въобще не ме смутиха или притесниха по какъвто и да е било начин. В 5.16 ч. на 26.10 синът ни се роди. Малко след това се роди с един напън и плацентата. Раждането завърши с три шева. Оставиха ни с бебето за час да починем. Чувствах се преизпълнена с енергия и добре. Възстановяването ми е сто пъти по-лесно и добре от секцио. Емоционално дни наред не мога да се успокоя от невероятното преживяване. Имах възможността да се грижа веднага след раждането за бебето, което е безценно.

По отношение на преживяването на раждането с мъжа ми нямам думи да опиша колко свързващо и специално е това. Преживели сме много неща заедно, но това е особено. Той е много хладнокръвен, уравновесен и твърд човек. Това, което видях в очите му, когато ме мъчеха контракциите, никога не съм го виждала.
 По време на престоя ми в болницата можех да наблюдавам Олга. Освен изключителен професионалист мога твърдо да заявя, че това е и човек с главно Ч-добър и сърдечен.

Изписването ни беше в неделя и с Олга не обсъдихме дали ще мога да я видя. До последно си мислех, че няма да дойде, но тя дойде специално за изписването. Това ме направи безкрайно щастлива и благодарна. Внимание към детайла до последния момент.
 Мога да заключа, че имах бързо и леко раждане и не спирам да съм благодарна, че ми се случи и че не се оставих пак да ме режат. Какво изживяване щях да пропусна?!? 


Олга, благодаря ти, че те има! <3