Любов, Рос и бебета Орен и Нора

Казвам се Любов и съм на 27 години. Със съпругът ми, Рос започнахме семейството си през август 2022 година и 9 месеца по-късно се роди първият ни син – Доминик, който бе посрещнат на този свят от Олга и екипа на Ла Вита Нова и осъществи мечтата ми за водно раждане!

Когато Доминик стана на 9 месеца, решихме че ще е хубаво да си има другарче. И аз и Рос сме израстнали в многодетни семейства и знаем колко е забавно да имаш братя и сестри близки на възраст. Забременях веднага и още на първият преглед, ехографа ме изненада не с едно бебе, а с две! Шока и щастието са неописуеми, а сълзите – много! Споделяйки с близки и приятели, всички бяха във възторг, но няколко въпроса ми бяха задавани постоянно. Първо – Как ще се справяте с три малки деца? Второ – Има ли близнаци във вашия род? После – Секцио, нали? А, аз отговарях – децата са благословение, намерила съм правилния партньор до себе си и имам увереност, че заедно като екип ще се справим с всяко предизвикателство, а и имаме подкрепата на толкова много хора! Второ – Оказа се наистина, че в рода на майка ми има близнаци, само че това го разбрах в последствие, но и да го знаех преди това нямаше да промени намерението да имам голяма челяд. Трето – Секцио ще има, само ако има показатели, че нещо не е наред. Планирам естествено раждане.

Бременността ми беше лека. Доминик ме разкарваше ежедневно по градинките и парковете и аз успях да поддържам добро здравословно състояние. Прегледите на близнаците всеки път ни носеха добри новини. Очаквахме момче и момиче, които растяха с помощта на една плацента и в два отделни околоплодни мехура. За нас нямаше и капка колебание, че Ла Вита Нова ще бъде нашият екип отново! Те много ни се зарадваха и се вълнуваха заедно с нас! Всички бяхме на едно мнение – близнаците могат да се родят естествено, ако няма медицински показатели за обратното.

Времето минаваше, а аз все още си бях бременна, успешно влязох в 8ми месец, после в 9ти и хората започнаха да ме гледат като бомба със закъснител – сигурно така съм и изглеждала. Имах чувството, че коремът ще ми се пръсне и няма начин да издържа до края. Да, ама то от пренавиване така и стана.

В началото на 39та седмица, неделя вечер, сценарият е следният – лягаме си в 21 часа и аз започвам да усещам контракции сякаш от нищото и то доста силни. В 21:30 водите ми започват да изтичат. Усещам, че нещата ще се развият бързо и казвам на Рос че вкъщи не ми е спокойно и предпочитам да тръгнем към София. Обаждам се на Олга – моята акушерка и на дулата Траяна и се разбираме да се срещнем в болницата. Ние живеем в Благоевград и понеже още с първото раждане ми лепнаха етикета “бързораждаща” съм си представяла, че ще родя на магистралата. По пътя контракциите станаха на интервал 10 – 7 минути. Пристигаме в “Свети Лазар” в 00:00 часа. Др Паликов проверява децата на ехограф – момчето е с главата надолу, но момичето е в седалищно предлежание. През последния месец тя ту беше в една позиция, ту в друга, но аз вярвах че всичко ще е наред. Заради нейното дупене, решихме че няма да е безопасно да съм в басейна и ще раждам на сухо. Разкритието ми беше 6 см и тоновете на бебетата бяха добри – екшън!

Влизаме в родилна зала, аз сядам на топката. Рос е пред мен, а Траяна зад мен. Тази жена има най-нежните ръце на тоя свят, не знам сигурно се къпе с мед и мляко. Уникална беше, а контранатиска който прилагаше беше съвършен – нямаше да се справя без нея! Докато се мъчих на топката говорих всякакви глупости – че искам да се изкъпя, че деца няма да раждам повече, а естествено – абсурд. Отчаяно исках да съм във вода, но нямаше как. Постоях на топката 20 минути и казах че трябва да сменя позата при което се качих на леглото и застанах на 4 крака. Рос и Траяна ме придържаха от двете страни, насърчаваха ме, правеха масаж и ми подаваха вода (ледено студена! така си я бях поръчала). Тук идва клишираната сцена в която аз твърдя че искам да ме приспят, искам епидурална, искам просто тия деца да се извадят от мен, не мога повече и ей такива. Олга казва че преди да взема такова решение трябва да провери разкритието. Изчакваме да мине поредната контракция за да ме провери, обаче до това не се стигна понеже напъните започват. Помолих за топъл компрес на перинеума и това много ме облекчи. След няколко напъна главата на момчето излезе, а аз се почувствах толкова добре, че си помислих че целия се е изстрелял. Имах няколко минути почивка. След още един напън излезе целия. Не можех да повярвам в 2:28 часа сутринта се ражда вторния ми син – Орен. Обърнах се и легнах по гръб, бебето беше сложено на гърдите ми. Прекрасно чувство. Олга ми напомни, че идва и второто бебе и трябва да съм готова за следващия напън. Tя много внимателно провери и каза че второто бебе си е още в мехура и той е доста здрав. Помолих да вземат Орен, защото не исках да го притисна или изпусна докато се ражда сестра му. Почти веднага усетих напън и се хванах за коленете. В този момент нещо се изплиска от мен и чух как всички се смеят. Оказа се че с напъна, се е спукал мехура и е направил парабола, която изпръска целия екип, а бебето е излязло с дупето напред като на пързалка. Аз почти нищо не усетих. Всички бяха изумени, колко бързо се роди и то в седалищно предлежание, моята дъщеря – Нора родена 2:36 часа, 8 мин след брат си. И така за скромните 2 години брак, ние се оказахме с 3 прекрасни деца!

Докато си гушках бебетата се роди плацентата без кой знае какви усилия. Погледнах към Траяна и и прошепнах “Много е странно усещането да съм празна”, а тя се усмихна и ми каза “Коремът ти е празен, но ръцете и сърцето ти са пълни!”

Двете бебета засукаха, а д-р Паликов провери за разкъсвания и се оказа че имам нужда от шевове. Бях толкова изморена, продължавах да си мечтая как ще се изкъпя и ще си легна и когато ме попитаха дали искам местна упойка за шиенето, казах че предпочитам да поспя. Усетих, че може би щеше да е по-бързо и лесно за екипа да ме зашият без да чакаме анестезиолог, но наистина не исках да усещам нищо вече и щом ясно изявих мнението си, Олга се превърна в орлица закрилница и не даде на никой да ме пипа или убеждава,че трябва да се прави нещо против волята ми. Това усещане на безопасност никога няма да го забравя! Много е важно на кого се доверяваш за тези крехки и уязвими моменти и аз никога няма да съжалявам че избрах Олга. А това със цялостната упойка беше нещо като подарък от мен за мен, толкова се отпуснах и си отпочинах, че чак не ми се ставаше да си ходя в стаята.

Пиша този разказ един месец след раждането и продължавам да съм благодарна за всичко, което се случи. Благодаря на Траяна, която ми беше голяма опора, на Олга за грижата и защитеното пространство, което създаде, за дулата Люба, която се появи на раждането само за да ни се кефи, тя внесе много усмивки и позитивизъм, на д-р Паликов за търпението и спокойното му присъствие, на Ани, която ми помогна за успешния старт на кърменето и лактацията!

Благодаря на майка ми, която в болницата наричаха “Бабата – пушка”; тя беше с мен през болничния престой (а и след това) и направи първите дни след раждането фасулска работа за мен. Благодаря на Рос, моят съпруг и най-добър приятел затова че винаги е до мен!

Един месец и две бебета по-късно продължавам да се чувствам спокойна и уверена като майка и всичко това защото ми беше даден шанс да родя близнаците си естествено и с любов!