Преди, когато цезаровото сечение се правеше с вертикален разрез  от пъпа надолу, съществуваше правило „Веднъж цезарово сечение, винаги цезарово сечение”. За щастие с въвеждането на новата техника, при която се прави малък хоризонтален разрез в долния маточен сегмент, това правило остаря и сега нормалното раждане след секцио е вече реалност.

Съществува притеснение, че ще се получи разкъсване (руптура) на мястото на стария белег по време на раждането и това ще доведе до смърт на майката и бебето. Всъщност долният маточен сегмент не е толкова богато кръвоснабден и податлив за разкъсвания като горния сегмент.

Ако предишната операция е била направена с нисък хоризонтален разрез, тогава според специалистите рискът от руптура на матката е много нисък – от порядъка на 0.2-0.8%, при условие, че раждането не се предизвиква и стимулира с медикаменти. Ако има две или повече предишни цезарови сечения, рискът може да е малко по-висок. Според други изследвания рискът не се увеличава с всяка следваща операция.

Изследване на 36 000 жени, опитали да родят вагинално след секцио, показва, че нито една от тях не е починала от руптура, независимо от типа разрез, а има смъртни случаи на жени от усложнения при повторно секцио. Статистиката показва, че рискът от смърт или сериозни усложнения при майката и бебето е по-висок при секцио, отколкото при вагинално раждане след секцио. Възстановяването след нормално раждане е по-бързо, а това е много важно предимство, когато трябва да се грижиш вече за две деца.

Дори в редките случаи, когато има руптура на матката, това не се случва изведнъж, а постепенно. Ако сърдечните тонове се проследяват внимателно и се наблюдава състоянието на майката, евентуалната руптура може да се хване навреме и да се направи секцио.

Ако няма индикации за повторно цезарово сечение, шансовете за успешно естествено раждане след секцио са около 75-90%. Разбира се, всеки случай е много индивидуален и зависи от причината за предишното секцио, здравословното състояние на майката и бебето, нейната психическа нагласа и мотивация, опита и нагласите на хората, които ще се грижат за нея и други. Повечето специалисти препоръчват да са минали поне 1,5-2 години от първото секцио.

Ето какво можете да направите, за да повишите шансовете си за успешно естествено раждане след секцио:

  • Не гледайте на себе си като на жена, която попада във високорискова категория. Щом специалистите, които стъпват на сериозни изследвания и богатия си опит, не го правят, няма причина и вие да го правите. Ако предишното ви секцио е било планово, тогава раждането ще бъде като първо. Ако предишното раждане е започнало спонтанно, матката вече е чувствителна към хормона окситоцин и това раждане вероятно ще бъде като второ, които като правило са по-леки и бързи.
  • Направете всичко възможно да се отървете от съмненията в способността на вашето тяло да роди. Може да са ви казвали преди, че имате тесен таз, но има страшно много примери на жени с „тесен” таз, които са родили естествено по-едри втори деца, отколкото е било първото бебе, родено със секцио. Независимо от причината за предишното секцио, това е друга бременност, друго раждане, друго бебе, а и вие сте вече съвсем друга.
  • Потърсете лекар, който подкрепя естественото раждане след секцио и има положителен опит с такива раждания. Това е много важно, защото ако лекарят не вижда смисъл или гледа на вас като на много рисков случай, постоянно говори за възможните усложнения, има много голяма вероятност да се стигне до второ секцио. Още по-добре, ако за вас се грижи акушерка. Потърсете информация в кои болници се практикуват такива раждания, кои лекари и акушерки имат опит с тях.
  • Потърсете някой, който ще вярва във вас и ще ви подкрепя – жени, които вече са минали по този път, приятелка, дула. Заобиколете се с хора, които подкрепят желанието ви да родите естествено. Те ще ви помогнат и вие да повярвате в себе си. Вече и в България има фейсбук група (Вагинално раждане след секцио) и подобни теми, майките периодично организират срещи, на които можете да си зададете въпросите и да получите подкрепа.
  • Посетете курсове за раждане. Има и много добри книги и сайтове по темата.
  • Направете и алтернативен план за раждане в случай, че се налага секцио и го обсъдете с лекаря си. Това не е краят на света и все още може да се изпълнят част от нещата, които са важни за вас, например контактът с бебето да се осъществи възможно най-скоро. Мислете за раждането като за срещата с вашето дете. Дори ако се наложи секцио това не бива да помрачи това вълшебно събитие.
  • Анализирайте предишното раждане – беше ли необходимо, беше ли травмиращо, бяхте ли централно действащо лице, грижиха ли се добре за вас? Имате ли страхове за предстоящото раждане – че пак ще се развие същият сценарий, че ще се стигне до секцио, че ще бъде дълго и изтощително, че хората около вас няма да ви подкрепят, дали ще се справите, дали всичко с вас и бебето ще е наред? Кои са факторите, които доведоха до секцио? Има ли нещо, което искате да промените този път от нещата, които можете да промените? Как е по-добре да се държите този път? Не се обвинявайте – миналия път сте направили най-доброто възможно според обстоятелствата, тогавашните си знания и опит. Приемете ситуацията, простете на себе си и хората, които бяха до вас. Този път също ще направите каквото зависи от вас, но не можете да контролирате ситуацията 100%. Ако сте изпълнени с гняв, вина и страх, е добра идея да поговорите с партньора си, с дула или с психолог, за да пристъпите към раждането с позитивни чувства.
  • Не позволявайте да предизвикват или стимулират раждането с медикаменти освен в случаите, когато има медицински индикации за това. В противен случай се увеличава рискът от руптура на матката и се намаляват шансовете за нормално раждане. Използването на епидурална упойка също понижава вероятността за успех. От друга страна обаче има ситуации, в които тези интервенции могат да помогнат раждането да завърши вагинално.

С нужните подготовка, хора и място шансовете ви за успешно вагинално раждане след секцио са много големи. Ако предишното раждане със секцио е било травмиращо и разочароващо за вас, естественото раждане може да се окаже трансформиращо преживяване, което ще излекува старите рани. Но дори и това раждане да не протече по план, тогава с подкрепата на близките, с помощта на загрижен персонал е почти сигурно, че то ще бъде много по-удовлетворяващо от предишното.

Източници:

  1. Guise, J.M., Eden, K., Emeis, C. et al. Vaginal birth after cesarean: New insights. Evidence Report/Technology Assessment No.191. (Prepared by the Oregon Health & Science University Evidence-based Practice Center under Contract No. 290-2007-10057-I). AHRQ Publication No. 10-E003. Rockville, MD: Agency for Healthcare Research and Quality. March 2010.
  2. Nahum, G.G., Pham, K.Q. Uterine Rupture in Pregnancy. – Medscape, Updated: March 25, 2016. http://reference.medscape.com/article/275854-overview
  3. Blanchette H, Blanchette M, McCabe J, Vincent S. Is vaginal birth after cesarean safe? Experience at a community hospital. – American Journal of Obstetrics & Gynecology, June 2001, 184(7), 1478 – 1484.
  4. Lieberman E, Ernst EK, Rooks JP, Stapleton S, Flamm B. Results of the national study of vaginal birth after cesarean in birth centers. – Obstetrics & Gynecology, November 2004, 104(5, Part 1), 933 – 942.
  5. Durnwald C, Mercer, B. Vaginal birth after Cesarean delivery: predicting success, risks of failure. – Journal of Maternal-Fetal and Neonatal Medicine, June 2004, 15(6), 388 – 393.
  6. Lydon-Rochelle M, Holt VL, Easterling TR, Martin DP. Risk of uterine rupture during labor among women with a prior cesarean delivery. – New England Journal of Medicine, July 5, 2001, 345(1), 3 – 8.
  7. Flamm, Bruce L. Birth after Cesarean: the medical facts. New York: Prentice Hall Press, 1990. ISBN 0-13-080102-X.
  8. Society of Obstetricians and Gynaecologists of Canada (SCOG). Guidelines for vaginal birth after previous caesarean birth. Number 155, February 2005. – International Journal of Gynecology and Obstetrics, June 2005, 89 (3), 319 – 331.
  9. Revicky V, Muralidhar A, Mukhopadhyay S, Mahmood T. A Case Series of Uterine Rupture: Lessons to be Learned for Future Clinical Practice. – Journal of Obstetrics and Gynecology of India, December 2012, 62(6), 665 – 673. Published online 2013 Jan 16. DOI: 10.1007/s13224-012-0328-4 PMCID: PMC3575904