Автор: Мария Терзиева

Преди 4г родих дъщеря си чрез секцио, поради зелени води, които според доктора бяха много опасни и няма как бебето да се роди по естествен начин. Раждането започна на дата на термин, предизвикано с хапче, което не доведе до нищо добро. Възстановяването ми беше трудно, бавно и с голяма психологическа травма.

След като разбрах за съществуването на фейсбук групата Вагинално раждане след секцио, веднага реших да се присъединя. Тук научих за много неща, за които първият път не съм се била информирала… голяма моя грешка! Чувствах се излъгана, подведена и имах нужда да изживея своя емоционален катарзис – да се почувствам истинска жена, да бъда горда майка, че мога да родя детето си, така както Господ е отредил!

Аз съм от малък град и знаех, че тук никой няма да се съгласи на ВБАК и трябва да потърся подкрепа на друго място. След четене на много мнения и коментари, реших че човекът, който ще ме подкрепи е Олга Дукат и акушерките от La Vita Nova. Следях бременността си в родния ми град и към края на 6 месец се свързах с нея. Още на първата ни среща Оля обясни на мен и на мъжа ми какви са реалните шансове за успешен VBAC в България и че всичко зависи от мен и моята мотивация. Вдъхна ни голямо доверие! Така започнах да се следя и при нея. Прочетох книгата й“Раждане с любов“, която още по-силно ме амбицира. Записах се на курса й „Информиран избор за раждането и след това“, защото знаех че трябва този път да бъда добре подготвена.

Започнах да чакам дългоочакваният момент – термин 10.05.2020 г. Дойдох в София една седмица по-рано. През цялата бременност се чувствах добре, бях положително настроена и знаех,че нещата ще се случат така, както искам. По принцип съм с по-дълъг месечен цикъл и Оля очакваше да пренося. Така и стана. Благодарна съм и на д-р Несторова от болница Св.Лазар, която също взе това под внимание и каза, че ще чакаме. След датата на термин, ходех на тонове през ден – бебето се чувстваше добре. Но в мен започваха да нахлуват лошите мисли и притеснения, защо това бебе не иска да се ражда. Оля ми даде съвети как по естествен начин да предизвикам раждане – ядох фурми, ананас, люто, всеки ден упражнения, качване на стълби, дълги разходки, секс, хомеопатия, стимулация на зърна и какво ли още не и резултат…..нищо.

На ден 8 от преносването докторката каза, че няма никакви симптоми на започващо раждане, бебето стоеше високо, започнали да намаляват водите, плацентата също започнала леко да зрее. Е, паникьосах се! Това ми говореше, че отново отивам на операция. Няма как повече да се чака. Със сълзи на очите насрочих час за 9 часа сутринта на следващия ден – 19 май. Прибрах се в хотелската стая и започнах да рева с глас: „Защо“? “ как така ми е било писано да не раждам по естествен начин“?

Но моето момче, реши, че няма да се даде. Вечерта към 19:30ч влязох в банята да си взема душ, усетих силна болка ниско долу и започнаха да ми изтичат водите. Звъннах на Оля по телефона, обясних й какво се случва. Тя ме успокои, че явно все пак процесът ще започне от самосебе си. Тогава си казах, ще стоя и ще чакам да видя до кога мога да издържа сама и да опитам все пак за нормално раждане. Контракциите започнаха. Постепенно се усилваха и зачестяваха. Към 23:45 ч тръгнах към болницата, че вече трудно понасях болката, а и бях далече. В 0 часа при първият преглед д-р Несторова установи само 3см разкритие. Дори не ми намекна за операция. В стаята с мен бяха Оля и Галя от La Vita Nova, които ми помагаха да се справям с болката. С ръка на сърцето си признавам как виках, че искам операция и се предавам, защото няма да издържа и че много ме боли. Ето тук идва важността на подкрепящия екип, нито Оля, нито д-р Несторова настояваха за секцио. Последва отново преглед и се оказах вече с 6см разкритие. След някоя и друга минута започнах да усещам и напъни и ме преместиха на родилното легло. Така в 1:44ч на 19.05.2020г се роди моя малък мъж.

Изживях едно екстремно нормално раждане, което ще помня винаги!

Благодаря на Олга Дукат, Галина Павлова и д-р Несторова за всичко!