Весела, Георги и бебе Ема

Още когато забременях за втори път и двамата с Георги нямахме съмнение, че искаме раждането отново да се случи с екипа на Олга в Ла Вита Нова. Този път реших, че имам нужда да се подготвя много по-добре психически за преодоляването на болката с техники за релаксация и мотивация, тъй като ми се искаше да опитам да родя без епидуралната упойка, която поисках предишния път.

По време на цялата бременност правих упражнения – клек или стоене с гръб, опрян в стената и колене, свити на 90 градуса, някои от които модифицирах, така че да напомнят физическа трудност, която трябва да се издържи 40 секунди или минута и през която тренирах спокойното си и дълбоко дишане. Използвах за тренировка дори типичното схващане на прасците, което започнах да изпитвам нощем в последните месеци от бременността като, когато се случеше, вместо както обикновено да се стягам, се отпусках и отново дишах. Забелязах, че така схващането минава много по-бързо, казвах си „това е просто мускул, който се свива, тази болка не е опасна“ и в последствие използвах тези насърчителни думи и когато започнаха контракциите по време на раждането. Подготвих и плейлист с музика и аудиокниги, които да мога да слушам за разсейване, а също и едно пръстенче от усукана тел, което може да се върти около пръста – за повече осъзнатост и успокоение.

Терминът ми беше насрочен за 11-ти юли, но бях почти сигурна, че овулацията е настъпила по-късно този път, защото още кърмех голямата ми дъщеря тогава и очаквах, че ще пренося както стана и при първото ми раждане. Въпреки това Олга подготви няколко резервни плана с надежден екип, ако раждането се случи във времето преди термина, когато тя беше в отпуска. Бебето, разбира се, имаше своите собствени планове и не бързаше за никъде, така че терминът дойде и отмина, а дните след него започнаха да се нижат един след друг. Макар че вече ми се искаше раждането да настъпи, този път знаех, че няма смисъл да пробвам бабешките методи за ускоряване на процеса, а просто трябва да му се доверя. Тоновете на бебето бяха добри по време на всичките записи, така че бях благодарна, че съм избрала екип за раждането, който насърчава да се изчака то да стартира, когато бебето е готово да инициира процеса.

Имах слаби подготвителни контракции от време на време, затова не се впечатлих особено, когато на 19 юли, 9 дена след термина, пак усетих малко по-регулярни такива на около 40 минути. С Георги и Яна излязохме на обичайната си сутрешна разходка в търсене на патици и жаби около езерата в Южния парк и повървях добре. Прибрахме се и продължихме с рутината на деня – обяд и следобедна дрямка за мен и Яна, след която, когато станах, реших, че вече е време да засека контракциите. Бяха на интервали между 15-20 минути, не съвсем регулярни, но писах на Олга и се разбрахме да държим връзка. Майка ми дойде да разходи Яна и, понеже тя беше човекът, който щеше да е с по-голямата ми дъщеря, докато с Георги се справим с раждането, я предупредих да бъде в готовност също за вечерта. След това се захванах с някои ежедневни дейности и довършителни работи по последните ми проекти за дизайн. Пиех често вода, хапвах плодове и каквото ми се ядеше и гледах да не се заседявам на едно място дълго време. Ако седях, седях на гимнастическа топка, на която също правех леки кръгчета с таза или съвсем леко подскачане нагоре-надолу, иначе ставах за кратка разходка из стаите, седях на тоалетната и се радвах, че контракциите продължаваха. Привечер бяха зачестили и вече имах нужда да дишам дълбоко през тях и да си напомням, че, ако аз се отпусна, мускулите ми ще се отпуснат също по-лесно. Успях да хапна леко на вечеря и дори участвах в приспиването на Яна макар и с малки пресекулки за дишане и почивка. Пак се чухме с Олга, която тъкмо беше приключила с още едно раждане в болницата, изпратих й графиката на контракциите, които бях засекла и се разбрахме да държим връзка.

След като Яна заспа, угасихме светлините вкъщи, Георги се захвана да довърши свой работен проект, а аз се опитах да полегна за кратка почивка. Не лежах много дълго, тъй като контракциите се засилваха и ми беше по-удобно да съм права и дори да вървя по време на тях. Въртях металното пръстенче около пръста си, от време на време слушах аудиокнига (първата част на „Хари Потър“ :)), дишах и си представях колко близо сме до момента, в който щяхме да можем да гушнем бебето. На няколко пъти взех облекчаващ горещ душ по съвет на Люба, дулата ни от първото раждане, която ми писа, въпреки че беше на пътешествие в чужбина, за да ме окуражи. Така мина времето до след полунощ, когато казах на Георги, че усещам вече доста силни контракции по около минута на по 5-6 минути и скоро ще е време да тръгваме към болницата.

Обадихме се на майка ми да тръгне към нас, за да остане с Яна, която като по чудо спеше много добре тази нощ. Звъннах и на Олга и се уговорихме да се срещнем след половин час в болницата. Изпих един енергиен гел от тези, които си бях приготвила, а Георги отиде да докара колата пред входа. Докато го чаках, започна истинска лятна буря със силен вятър и пороен дъжд, каквато не се беше случвала скоро през изминалите безоблачни много горещи дни и нощи. Природата беше в стихията си и това ми подейства много окуражаващо.

Пътуването в колата не мина без тръскане по същите павета, които ме измъчиха и по пътя към първото ми раждане и които и този път дадоха всичко от себе си, съвпадайки с поредната контракция. Олга ни посрещна в болницата и установи, че разкритието ми е към 6-7 см, което много ме окуражи, тъй като първия път при пристигането в „Свети Лазар“ беше едва 4 см. Казахме си, че ще опитам без упойка, защото, макар и силни, все още можех да понасям контракциите с помощта на дишане и осъзнатост. Олга ми вдъхна кураж като каза, че се справям добре и изглежда бързо ще се развият нещата. Направихме запис на тоновете, бебето се чувстваше чудесно и се качихме в родилната зала. Беше приятно осветена с лампички с приглушена светлина.

Контракциите бяха доста болезнени и Олга ми сложи бусколизин, който щеше да помогне и на разкритието и ме посъветва да съм повече във вертикални позиции. Георги ми помагаше много с масажи с натиск и с поставяне на бутилка с гореща вода на кръста (който при това раждане на моменти ме болеше повече и от контракциите). Реших да изпия още един енергиен гел, но това се оказа лоша идея, защото веднага започнах да повръщам. Времето за ядене беше минало и организмът ми имаше нужда да се концентрира върху най-важната си задача. 

Разкритието беше вече 9 см и болката ме завладяваше, контракциите идваха една след друга, но с подкрепата на Георги и на Олга знаех, че ще премина през това. Гледах посланията с мотивиращи фрази, които бяха закачени на стените и наистина вярвах, че мога да направя всичко за 60 секунди както гласеше една от тях. Започнах да усещам напъните и Олга ми каза да следвам тялото си и да правя каквото то поиска. Умът ми и тук беше една малка стъпка напред и опитах един-два пъти да напъвам, когато по-скоро той ми подсказваше, което още не беше съвсем ефективно. Давах гласност на това, че ме боли, чувствах се свободна да се изразявам чрез гласа си и това помагаше. Олга ми помогна да си припомня ритъма на дишането по време на напъни, защото от ръмжене малко го изпусках. Пробвах да седя на родилното столче, на което предишния път ми беше много удобно, но сега там болката в кръста ставаше почти непоносима и станах права, подпирайки се с две ръце на леглото. Така обаче нямах достатъчна опора, Олга забеляза това и ме посъветва да се върна на столчето. Не исках, тъй като имах чувството, че там кръстът ми наистина няма да издържи, но Олга ми каза, че с цената на увеличението на болката ще се съкрати много процесът и с два напъна бебето ще излезе. Доверих й се и точно така стана – невероятно бързо се подаде първо главата, а след това и цялото чудесно, мокро, топло бебе – Ема. Роди се в 3 и 40 през нощта, горе-долу 12 часа след началото на по-редовните контракции. Олга ми я подаде, гушнах я и я целунах по главата. Георги беше зад мен и ме беше прегърнал и двамата посрещнахме щастливи втората ни дъщеря. 

Прехвърлихме се на леглото и продължавахме да й се радваме. Междувременно беше дошъл и доктор Паликов, който ни пусна някаква нежна песен за поздрав, която след това и двамата с Георги се питахме коя е, тъй като в този момент бяхме твърде развълнувани, за да запомним. Отрязаха пъпната връв, когато спря да пулсира, след което Олга ми помогна да родя и плацентата, а Ани взе Ема за бърз преглед. Имах нужда от минимален шев, който се случи много бързо. Олга ни направи една моментна снимка с Полароид, която ще пазим цял живот. След това останахме тримата с Ема и Георги да се гледаме и опознаваме и тя веднага потърси да суче.

Час и нещо по-късно Ани ни помогна да се преместим в стаята ни и ни пожела спокойна нощ. Така протече моето второ раждане – с много подкрепа от точните хора за момента, ценни и навременни напътствия, но и усещане за доверие в собствената преценка и сили, много повече осъзнатост и спокойствие, с по-малко страх от болката и стихията на раждането и с наистина много, много любов.