Моето естествено седалищно раждане

Естествено раждане в седалищно предлежание

Раждането беше поредният повод в моя живот, когато ми се даде да разбера, че колкото и да планираш нещо и да държиш на него, то не се случва непременно по начина, по който си искал. Към онзи момент не осъзнавах, че съдбата ми готви най-доброто за мен и моето бебе.

Изкарах една изключително спокойна и хармонична бременност. Докато открия своето място за раждане, се наложи да сменя два пъти проследяващия лекар. Особеното беше, че в хода на бременността бебето все така си седеше с дупето надолу и изобщо не даваше индикации да се обръща. Поради това, лекарите ме уверяваха, че ако не го стори, ще се наложи секцио. Аз от своя страна си имах план за раждане още от преди да забременея и ежедневно си го визуализирах. Мечтата ми беше да родя във вода. Да, но бебето имаше друга визия за нас.

Терминът ми беше за 28-ми февруари. Поради определено стечение на обстоятелствата, се наложи в средата на декември да сменя за втори път мястото, където да родя и това да бъде вече финалното. За Олга и Св. Лазар не бях чувала много. Благодарение на бързата й реакция, успяхме да се запознаем и ме увери, че въпреки натоварения си график, ще бъде до мен в онзи специален момент, който предстоеше. Положителното за мен беше, че има опция и за водно раждане, въпреки че до такова така и не стигнахме.

Времето си летеше бързо, все повече приближаваше заветният момент, а моят син все така си стоеше в седалищно предлежание. За мое голямо успокоение Оля и д-р Паликов имаха опит с раждане на седалищни бебета и бяха с положителна нагласа за ситуацията. Аз все пак от своя страна направих всичко възможно да се обърне – от всякакви упражнения до боуен терапия. Да, но нашият човек не си представяше нещата да се случат по обичайния начин.

Дойде и заветният момент.

В 4 ч. сутринта на 27-ми февруари усетих как започват да ми изтичат водите, придружени с леки контракции. С Оля се уговорихме да отида на сутринта и да ми проследи тоновете и контракциите. В болницата установихме, че тоновете на бебето са чудесни, но контракциите бяха масово слаби и раждане за момента не се очертаваше. 2-3 часа по-късно контракциите започнаха все повече да се усилват. Оля установи,че съм с близо 7 см. разкритие. Болката от контракциите ставаше все по-силна и по-силна. Отидохме в една от стаите за престой. Тази вечер имаше още едно раждане и освен Яница като дула беше и Люба, без които раждането щеше да бъде много по-различно. Изключително много ми помогнаха с подкрепата си, която се изразяваше в масажиране на определени точки с цел да намалее болката от контракциите, предлагаха да заемам различни пози и просто бяха там наред с таткото, когато болката така беше нахлула в живота ми, че изглеждаше, че няма намерение да си тръгва изобщо. Предвид размерът на разкритие и първоначалното ми желание преди раждането, не ми поставиха упойка.

В един момент контракциите се примесиха с напъни, които не бяха толкова отчетливи, колкото си мислех, че ще бъдат. Преместихме се в родилна зала. Комбинацията от болката и липсата на сън от вече близо 24 часа си казваха думата и аз вече нямах търпение да се приключи. Отне ми доста време и много напъни, за да излезе на бял свят Андрей. Роди се в чисто седалищно предлежание, тежащ 3810 кг. и висок 53 см. Веднага го сложиха върху корема ми. През последните месеци толкова пъти си представях този момент, а сега вече е реалност. И да, усещането не може да се опише. 

От този момент започна и нашето приключение!