Красимира & бебе Калина <3
За Олга и екипa й научих на курс за подготовка за раждането, който посетихме със съпругa ми май месец 2021 г. Терминът ми беше за осми юли, първа бременност. До последния момент не знаех къде и с кого ще раждам, но знаех, че няма да раждам с проследяващия бременността ми лекар, тъй като отношението му беше меко казано арогантно и отвратително когато попитах как си представя раждането (все пак ми е първа бременност и ми беше любопитно, исках да се подготвя психически). А на въпросът ми какво мисли за водно раждане, получих отговор, че като искам такова раждане, мога да родя и вкъщи във ваната…
В началото на 9-ти месец след обсъждане вкъщи, решихме, че Олга е нашият човек. Уговорихме си среща, по спомен, за 13ти юни. Поговорихме, обсъдихме варианти и за водно раждане. Направи ни впечатление, че Олга е изключително спокойна и внимателна. Уговорихме следваща среща за 29-ти юни, за да направим план за раждането. Обаче не се получи така както се бяхме уговорили.
Бременността ми вървеше безпроблемно и аз бях сигурна, че ще износя до термин, но бебето беше решило друго. Не съм усещала подготвителни или каквито и да било контракции и на 28 юни след разходка, сладолед и напълно нормална вечер си легнахме. В 1:40 през нощта се събудих от тъпа болка ниско в корема(както споменах е първа бременност и бях разпитала други майки каква е болката при започващо раждане, за да имам представа, разбрах, че е като менструална болка). Не обърнах много внимание и се опитах пак да заспя, реших, че си въобразявам. Да, ама не. Разбрах, че това е момента. Не се паникьосах, а напротив мобилизирах се и реших докато още не са силни болките да си прегледам пак куфара за болницата, да не би да забравя нещо. Добавих тоалетни принадлежности и го приготвих. Междувременно ставах няколко пъти до тоалетна, на единия път изтекоха малко води, а на другия ми падна тапата.
До тогава не бях събудила мъжa ми, реших да не избързвам, а да видя какво ще се случи. Контракции започнаха около 3 часа. Помолих той да записва на колко минути са, защото докато траеше болката не можех да мисля и за времето.. Всъщност мислех, мислех кога ще минат тези 90 секунди, които изглеждаха като повече. Припомях си упражненията, които правихме в йогата за справяне с болката, както и дишането. При мен дишането беше от голяма полза.
Към 4 писах на Олга, контракции все още не бяха регулярни. Времето минаваше и контракциите зачестяваха. Към 6 без 10 звъннах на Олга, тъй като бяха започнали напъни. Тръгнахме към болницата и за малко да забравим куфара . В 6:20 бяхме там. Приеха ме с явно голямо разкритие, така и не разбрах колко. Помня само, че Олга каза, че напипва главичката. Нямаше време за басейни, за слагане на абокати. Легнах на кушетката и опитах 1-2 напъна легнала, но това не беше моята поза и се преместих на родилното столче. Последваха няколко напъна, но без резултат. Мъжът ми беше плътно зад мен и в моментите на пауза можех да се опра на него и да си почина малко. Оставаха ми 2-3 напъна, за да излезе главичката, но аз усещах разкъсващата болка и спирах да напъвам. Тогава Олга ме окуражи, припомни ми дишането със заключване на брадичката и избутване на въздуха с диафрагмата и на 3-тия напън стана. Усетих как премина през мен. Усетих и момента, в който тя -Калина се появи и беше на моите гърди, часът беше 7:13, 29 юни. Следвах тялото си, а усещането беше вълшебно. Изчакахме пъпната връв да спре да пулсира и дадоха на баща й да я пререже.
Това беше моето красиво и вълшебно раждане, точно както си го представях и пожелах.