Ролята на околоплодния мехур по време на раждането е да предпазва главата на бебето и да омекотява натиска върху шийката на матката. Когато водите не са се спукали спонтанно, мехурът спомага за това болката от контракциите да е по-поносима. След спукване на мехура съответно и интензитетът на болката се засилва, защото натискът от главичката на бебето върху шийката на матката е непосредствен, по-силен и по-твърд.
Кога мехурът ще се спука спонтанно сам е много индивидуален въпрос и за всяка жена това ще бъде в различен момент. Често контракциите в активната фаза на родилния процес ще предизвикат сами спукването му. При други жени водите могат да изтекат преди да са започнали първите контракции, а ако мехурът се запази цял до пълно разкритие – често при първите няколко напъна ще се спука сам.
Честа медицинска интервенция по време на раждане е изкуственото пукане на мехура в хода на раждането (амниотомия). Понякога се прилага рутинно преди жената да започне да напъва, а понякога се прилага с цел забързване на родилния процес (самостоятелно или в комбинация с окситоцин) или с цел стимулиране на родилния процес, ако има застой и раждането не прогресира. Смята се, че пукането на мехура ще позволи главичката на бебето да окаже повече натиск на шийката на матката, което да резултира в по-бързото й разкритие. Освен това спукването на водите води до отделяне на окситоцин – от тук повече и по-интензивни контракции.
Другата научна теза е, че околоплодният мехур играе важната роля да защитава бебето от стреса на контракциите. Бебето има възможност да се движи и да маневрира по-добре, което е особено важно при неоптимално фетално предлежание. Смята се също, че мехурът оказва равен натиск по цялата шийка на матката, с което всъщност спомага разкритието да се случва и ако бъде оставен процесът да се случва сам, раждането ще прогресира.
За ползите от амниотомията все още няма научен консенсус и официалните препоръки за момента са медицинският екип да изчаква с прилагането й особено при ниско-рискови бременности, където раждането прогресира с нормални темпове.
Изкуственото пукане на околоплодния мехур увеличава риска от инфекции и от последващи медицински интервенции – използване на окситоцин и/или поставяне на интравенозна система, постоянен мониторинг на тоновете на бебето, съответно ограничаване на свободното движение, има риск от притискане на пъпната връв и главата на бебето, съответно от влошаване на сърдечните тонове и дистрес, увеличава се и риска от цезарово сечение.
Последните изследвания показват, че няма доказателства в полза на това, че изкуственото пукане на мехура съкращава продължителността на първата фаза родилния процес.
Разбира се, има ситуации, в които амниотомията може да е задължителна необходимост – например ако бебето показва признаци на фетален дистрес. При бавно и трудно раждане, когато майката е вече изтощена, амниотомията може да ускори процеса и да се предотврати евентуално цезарово сечение.
Какво представлява като процедура амниотомията и как се извършва?
Процедурата не е болезнена, почти не се усеща. Използва се инструмент, подобен на кука за плетене, с който под контрола на два пръста, вкарани във влагалището, се пунктира амниотичния сак. Ще усетите изтичане на водите и обикновено след това контракциите ще станат по-силни и на по-къси интервали.
Контраиндикации за тази процедура са неоптимално фетално предлежание, ваза превия, съмнение за аномалии в прикрепването на пъпната връв или в ситуация, в която главата на бебето все още не е ангажирана в таза или не е плътно прилегнала. Ако феталното предлежание не е известно или бебето все още стои високо, има увеличен риск от пролапс на пъпната връв. Ако жената все още не е в активна фаза на раждане също не е желателно да се прибягва до тази интервенция (т.е. разкритие под 5-6 см).
Бебета, родени в непокътнат амниотичен сак (en caul), статистически се раждат изключително рядко. Смята се, че това се случва едва при 1-2 процента от всички вагинални раждания. Но ако не е имало амниотомия или спонтанно изтичане на водите, при едно естествено нормално раждане, което се случва без намеси, да се роди такова бебе е съвсем възможно.
В повечето култури се смята, че подобни бебета се раждат с късмет и са предопределени за велики дела, имат божествено призвание.
Щастливи сме, че в нашата практика нееднократно сме наблюдавали раждания със запазен околоплоден мехур. Най-често мехурът се разкъсва сам след раждането на главата, по-рядко – след като се роди тялото.
Източници:
Smyth RMD, Markham C, Dowswell T. Amniotomy for shortening spontaneous labour. (2013). Cochrane Database System. Rev. https://www.cochrane.org/CD006167/PREG_amniotomy-for-shortening-spontaneous-labour
Mahdy H, Glowacki C, Eruo F. Amniotomy. (2022). StatPearls publishing. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK470167/
Reed R., In Defence of the Amniotic Sac. (2022). midwifethinking.com blog https://midwifethinking.com/2015/09/16/in-defence-of-the-amniotic-sac/
