През бременността плацентата снабдява бебето с кислород и с всички необходими хранителни вещества. В момента, в който бебето се роди, то все още е свързано с нея чрез пъпната си връв. Практиката в болниците е тя да бъде клампирана и прерязана веднага, след което бебето се предава за преглед на неонатолог, а майката трябва да роди плацентата.

Има обаче един много важен момент, на който, за съжаление, не се придава голямо значение. В първите минути след раждането пъпната връв пулсира и кръвта от плацентата преминава към бебето. Тази кръв принадлежи на бебето, защото в утробата бебето, плацентата и пъпната връв функционират като едно цяло. В момента на раждането кръвта, която се намира в пъпната връв и във феталната страна на плацентата (страната на плацентата, която е към бебето), е между 80 – 100 мл. Това може да не изглежда толкова много, но реално ние лишаваме бебето от около 1/3 от целия обем на кръвта му, ако прережем пъпната връв веднага след раждането. Пъпната връв пулсира и кръвта, която постъпва към бебето от плацентата, му осигурява кислород, докато белодробното дишане се установи напълно. Това е застраховка от природата, че бебето ще получава достатъчно кислород до момента, в който ще е способно да диша самостоятелно, защото недостигът на кислород е изключително опасен. След като пъпната връв спре да пулсира, идва и подходящият момент тя да се клампира и да се отдели бебето от плацентата.

Предимствата на отложеното клампиране на пъпната връв са:

  • бебето получава с 32% повече кръв и така се увеличават хемоглобинът,
  • обемът на кръвта и железните запаси и се намалява рискът от анемия;
  • осигурява се животоспасяваща линия за кислород, в случай че бебето има трудности с дишането;
  • към бебето преминават стволови клетки, червени кръвни клетки, бели кръвни клетки (например Т-клетки, които се борят с рака).

Защо тогава на практика не се изчаква, а се прерязва толкова бързо пъпната връв? Защото много медицински лица не вярват в ползите на отложеното прерязване на пъпната връв или смятат, че това води до усложнения като по-тежка жълтеница. Но няма достатъчно силни доказателства срещу отложеното клампиране на пъпната връв. Някои изследвания показват увеличен риск от полицитемия (по-голямо количество червени кръвни клетки) и жълтеница, когато пъпната връв е клампирана по-късно.

Полицитемията обаче може да бъде полезна, защото повече червени кръвни клетки означава повече кислород, който се доставя към тъканите. Изследванията показват, че рискът полицитемията да доведе до синдром на хипервискозитет, е незначителен при здрави бебета. От друга страна, жълтеницата е почти сигурна след отложено клампиране, когато бебето получи целия си обем кръв. Тя се причинява от разпада на излишните червени кръвни телца, което води до образуване на билирубин – пигмент, оцветяващ кожата на бебето в жълто. Няма обаче доказателства за вредни последици от това.

Някои родители се възползват от възможността да се замразят стволови клетки от бебето с цел да се използват в случай на бъдещи заболявания. Това звучи чудесно на теория, но защо да лишаваме бебето от тези безценни стволови клетки в момента на раждането заради малкия шанс, че ще възникне проблем в бъдеще? И възможно ли е да има връзка между неполучаването на тези клетки при раждането и възникването на болести? Според д-р Сара Бъкли вероятността нискорискови деца да имат нужда от своите замразени стволови клетки, възлиза на 1 към 20 000.

СЗО препоръчва пъпната връв да не се прерязва, преди да мине поне една минута след раждането, като за оптимално време за изчакване се приема между 1 и 3 минути. Много традиционни акушерки биха казали, че това е минималното време за изчакване. В своята практика те задължително изчакват пъпната връв да спре да пулсира (времето е различно в различните случаи), а най-често прерязват пъпната връв, след като се роди плацентата. Съществува дори метод „лотосово раждане“, при който детето се оставя свързано с плацентата, докато пъпната връв изсъхне и падне сама (около 3 – 10 дни след раждането), с идеята всичко
да се случи напълно естествено. Дори да ви звучи екзотично, тази практика доказва, че няма необходимост да се бърза с прерязването на пъпната връв.

Няма доказани ползи от преждевременното прерязване на пъпната връв, а рисковете са очевидни. Промяната на тази практика не изисква нито големи усилия, нито финансов ресурс. А единствено промяна в нагласата и малко търпение.

Снимка: https://www.scienceandsensibility.org/p/bl/et/blogid=2&blogaid=526

Източници:

1. WHO. Care of the Umbilical Cord: A Review of the Evidence (WHO/RHT/MSM/98.4). 1998. http://bvsper.paho.org/videosdigitales/matedu/ICATT-AIEPI/Data/Care%20of%20the%20umbilical%20cord/fd38a9b4-bfa1-4735-9a9a-e7dbb0faa720.pdf
2. Morley, G.M. Cord Closure: Can Hasty Clamping Injure the Newborn? – OBG Management, July 1998.
3. Ceriani Cernadas JM, Carroli G, Pellegrini L, Otaño L et al. The effect of timing of cord clamping on neonatal venous hematocrit values and clinical outcome at term: a randomized, controlled trial. – Pediatrics, April 2006, 117(4), 779 – 786. Epub 2006 Mar 27.
4. Hutton EK, Hassan ES. Late vs early clamping of the umbilical cord in full-term neonates: systematic review and meta-analysis of controlled trials. – JAMA, March 21, 2007, 297(11), 1241 – 1252.
5. Jaleel R, Deeba F, Khan A. Timing of umbilical cord clamping and neonatal haematological status. – Journal of Pakistan Medical Association, July 2009, 59(7), 468 – 470.
6. McDonald, S.J., Middleton, P., Dowswell, T. and Morris, P.S. Effect of timing of umbilical cord clamping of term infants on maternal and neonatal outcomes. – Evidence-Based Child Health, June 2014, 9(2), 303 – 397. DOI: 10.1002/ebch.1971