Парти за рожден ден

История 2 от 3

Цветелина и Едуард

Едуард е роден на 5 април 2019. С тази бременност аз се свързах с Олга още почти в началото и й казах, че ще раждам отново. Тя много се зарадва и се разбрахме да се чуем около шестия месец от бременността. Дотогава се следях в болницата, в която бях родила Луси.

В 36 г.с. седмица започнах да се следя в Ла Вита Нова, защото щях да раждам с Олга и д-р Дончева. Олга току що беше започнала да работи в Св.Лазар в кабинета Ла Вита Нова с Еми и с Галя. Всяка консултация беше много забавна, говорихме си, подготвяхме се, шегувахме се, беше много приятно. Разбрахме се, че и трите акушерки ще са на нашето раждане. Което беше страхотно! Подготвяхме се за раждането с аромати, с музика, имах плейлисти и много ми се искаше да родя в басейн. Олга каза: щом много искаш, ще родиш.

На 12 април беше термина ми, но на 5 април сутринта аз реших, че днес ще раждам. Просто го усещах. Имах контракции, но не бяха регулярни. Обадих се на Олга и тя ме посъветва да ида до болницата, за да ме прегледат. Оказах се с 3 см разкритие и решихме да си отида вкъщи и да изчакам да започне раждането.

Само, че аз не си отидох вкъщи, а тръгнахме по задачи – до банката, чакане по опашки, ходихме да обядваме, ходихме до детската градина на детето и някъде по обяд Олга започна да ми пише. Питаше ме дали имам контракции и как се чувствам. Имах контракции, не бяха особено регулярни, не бяха интензивни, не се различаваха от предварителните.

Разбрахме се да поддържаме връзка. Но Олга продължи да ми пише и предложи да се видим. Оказа се, че вече съм с 5-6 см разкритие. Казах на мъжа ми, че най-вероятно днес ще е денят. Имах много леки, много приятни, неусетни контракции. Обадихме се на екипа и всичко ме чакаше готово, когато пристигнахме в болницата.

Басейнът беше надут, Галя го беше приготвила. И се започна един невероятен купон. Пуснахме хубава танцувална музика и всички започнахме да танцуваме. Била съм инструктор по танци и впрегнах всички да участват в танците.

Беше страшен купон! Но беше станало 23 часа, а още нямаше никакви признаци да раждам и тогава Еми предложи да спукаме мехура. Исках да родя в басейна, исках да родя вечерта и исках нещата да се случат гладко и тъй като нямаше никакви по-сериозни контракции, се съгласих да спукаме мехура. Д-р Дончева направи амниотомията и влязох в басейна. Веднага след това започнаха напъните. На втория напън – се роди Еди. Гушнах го и отново най-голямото щастие беше в ръцете ми.