Филисия, Асен и бебе Филип
Научих за Олга още по време на първата ми бременност преди почти 4г. И двамата с мъжа ми държим на здравословен начин на живот и спорт. Знаех, че бременността и раждането няма да променят това. Обичам да съм информирана и подготвена. Търсейки информация, попаднах на сайта Естествени идеи и книгата Раждане с любов. Историята на Олга веднага ме вдъхнови. Всичко отговаряше на моята същност и следваше своята естествена логика– естествено раждане, кърмене, бебеносене. Олга връща доверието в нашата женска сила и инстинкти, които са заложени в гените ни хилядолетия назад. Мисълта за коремна операция и всички последствия ме ужасяваше. Това не беше вариант за мен.
Чувствах се спокойна, уверена и подготвена. Знаех какво искам. Оставаше само да намеря лекарски екип, който да подкрепя активно естествено раждане, а това се оказа по-трудно, отколкото очаквах. Не съм от София и всеки път пътувах, което допълнително усложняваше ситуацията. В крайна сметка се спрях на лекарка, с добра репутация в частна клиника. Тя държеше на термин да съм вече в болницата, въпреки че нямах никакви признаци за раждане. Бях объркана, притеснена и й се доверих. В крайна сметка всичко завърши със секцио 4 дни след термин. Бях съкрушена. Нищо не се случи така, както исках. Въпреки че имах план за раждане, никой не се съобрази с него. Нямахме първи контакт, бебето беше отделено и хранено с АМ.
С втората ми бременност изборът на екип вече беше много по-лесен. Още преди да забременея дори, знаех, че мога да се доверя напълно само на Олга за моето ВБАК раждане. С нея дори да се наложеше секцио, щях да съм спокойна, че наистина това е било най-доброто решение и нямаше да ме разкъсват съмнения и чувство на вина защо така е станало и дали е могло да се избегне, както с първото раждане.
С Олга се свързах около 20 г.с. Консултацията мина спокойно в разговор и опознаване. Нямаше чакане, опашки, стрес и бързане, както с предишната бременност. Разбрахме се за следващ преглед и какви са възможностите за раждане с нейния екип. Беше честна и открита. Бях запозната с рисковете. Не ми е обещала, че ще се случи, а че ще ме подкрепят в опита ми. Запознах се и с д-р Паликов, който щеше да направи секцио, ако се наложи. Разбрах, че в екипа на Ла Вита Нова има включена и дула, което много ме зарадва. Доближавах се до мечтаното раждане.
Женската консултация следях в родния си град. Терминът ми беше изчислен 16.10. Като както с първата бременност, имах усещането, че не това е датата. Бях на прегледи при различни специалисти и всички щом видеха, че имам белег, казваха, „Сега знаеш, че пак ще е секцио, нали?“. Но това и за миг не ме разпоколеба, защото знаех, че не е истина. За фетална морфология отивах в МК „Д-р Щерев“. Там и д-р Василев, и д-р Чавеева ми потвърдиха, че няма абсолютна индикация да не мога родя естествено след секцио. Също така преизчислиха, че по-вероятен термин е 22.10.
На следващ преглед с Олга отделихме час само за обсъждане на плана за раждане. Това силно ме впечатли. Желанията ми бяха да не се използват медикаменти, освен при необходимост и по преценка на екипа. Да имаме първи контакт с бебето, то да бъде с мен в стаята и да го кърмя. Да имам свобода на движенията и да използвам немедикаментозни методи за обезболяване като топъл душ, топка, басейн, масажи. Да имам дула. Мъжът ми да може да бъде с мен, като се бяхме разбрали, че има свободата да влиза/излиза, когато иска. Исках да имам и снимки. Исках вълшебното раждане, което бях чела в историите на Олга. Щях да имам и фотограф – Катя.
По време на първата бременност отделях много време за подготовка, но сега беше различно. Времето ми беше изцяло отдадено на първото дете. Чувствах се много уморена. Нямах толкова време за визуализации, йога, време за себе си. От време на време се прокрадваха мисли дали всъщност съм готова за предстоящото, дали ще се справя?
Терминът ми наближаваше, а чантата беше отдавна готова. С първата бременност преносих и нямах никакви признаци за раждане. Притеснявах се да не се повтори отново този сценарий. Терминът мина и започна чакането. При срещата с Олга и д-р Паликов, те излъчваха цялото спокойствие на света. Казаха, че нормалната бременност продължава 42 г.с., така че няма повод за тревога, наблюдаваме плода и чакаме. Отивахме 3 пъти на преглед, готови с багаж за настаняване в болницата и докторът, усмихвайки се, спокойно казваше:“ Ааа не виждам скоро да родиш, може да си тръгвате вкъщи.“ И така пътувахме до София и обратно, потънали в мисли и очакване. Тук е момента да благодаря и на мъжа си, който прояви страхотно търпение, подкрепа и вяра в мен. Накрая вече и двамата бяхме много притеснени дали ще успея и дали всич