Росица, Георги и бебе Атанас
Моят термин беше на 1.02.2023, но всички ме подготвяха, че е възможно бебето да се появи в средата, дори към края на февруари. С тази нагласа продължавах ежедневието си, надявайки се, че бебето най- добре знае колко време му е нужно в моето коремче. Противно на прогнозите обаче, на 25.01 сутринта водите ми започнаха да изтичат. Нямах никакви контракции към момента. Свързах се с Олга и се уговорихме за преглед следобеда. На прегледа се установи разкритие 1 см и чухме тоновете на бебето, които бяха добри. Прибрахме се у дома и си почивах. Вечерта започнаха леки контракции, които до сутринта бяха с честота на всеки 7 минути. Отново бяхме на преглед, разкритието беше 3 см, което значеше, че няма активна родова дейност. Олга препоръча да се разхождам, да пия билкови тинктури и да се видим за преглед отново следобед. До следващия преглед контракциите бяха зачестили, силата им беше нараснала и аз бях уверена, че раждането ще започне скоро. Болеше ме, но чрез дълбоко дишане контракциите минаваха и аз бях спокойна. На прегледа обаче се оказа, че разкритието е едва 3 см и половина. Истината е, че малко се разочаровах. С Олга изговорихме вариантите и взехме решение да изчакаме да видим дали ще започне родовата дейност спонтанно до другата сутрин и ако не се случи, на сутринта ще предизвикаме раждането.
Прибрахме се у дома и след половин час започнаха различни по сила контракции, но не бързах да се радвам. Концентрирах се единствено върху това да си почивам и дишам дълбоко между контракциите, защото по време на случването им вече не можех да контролирам каквото и да е. Малко по-късно отново се свързахме с Олга и за пореден път изминахме пътя до болницата. Този път разкритието беше 6-7 см и активното раждане най-после се случваше. Качихме сме в родилната зала.
И тук разказът ще спре да бъде фактологично описателен. Защото случилото се в залата беше много емоционално, интимно и красиво. Представете си притъмнена стая, малки светещи лампички, тиха музика и любим човек. До този момент не споменах нищо за моя съпруг, но той беше до мен през цялото това време, подкрепяйки ме тихо, държейки ме за ръка, поставяйки топли компреси, за да намали болката ми. В родилната зала имаше толкова много любов. Олга влизаше и излизаше, наблюдаваше напредъка, даваше напътствия, но също така деликатно ни позволи да преживеем заедно раждането на нашия син и да открием друго ниво на близост помежду си. Честно казано, не си бях представяла, че е възможно, и дори не бях мечтала за такова раждане. Но синът ни се роди от и с много любов. Избра да се роди съвсем естествено без упойки на 27.01 2023 в 00:01.
