Петя, Иво и бебе Камен

През нощта на 26 юли, към 1:30 ч станах за редовната си разходка до тоалетната, но още със ставането от леглото усетих изтичане на течност. В просъница реших, че просто много ми се пишка, но три ставания по-късно в рамките на час – осъзнах, че това са води. Беше 3 дни преди термина ми и нямах очаквания, тъй като цял трети триместър си говорихме, че бебето е малко и най-вероятно ще пренося. Съпругът ми, Иво, се събуди и заедно успяхме да запазим спокойствие и да се опитаме да си доспим, за да имаме сили за явно предстоящия вълнуващ ден. Събрахме едни 3-4 часа сън и нетърпеливо писахме на Олга сутринта. Тя ни извика на преглед, на който се установи 1 см разкритие, контракциите ми бяха нерегулярни, леки и със силата на менструални болки. Беше ясно, че има време до събитието и тъй като беше един ден преди рождения ден на Олга, се чудехме дали бебето ще го дочака или ще си избере собствена дата.

Тръгнахме си от болницата и на път към вкъщи минахме през супермаркета за сладолед и диня – беше един от най-горещите летни дни, а раждането си е предизвикателство и си заслужава да имаш нещо любимо за хапване междувременно. Прибрахме се, свихме си „гнезденце“ на дивана, говорихме си, слушахме музика, дишахме, вълнувахме се – беше приятно и задушевно, по което разбирахме, че има време. До eдин момент, в който спря да е приятно…

Цял ден държахме връзка с Олга и когато започнах да чувствам контракциите по-предизвикателни ѝ писахме за пореден път и тя предложи да вляза да си взема душ. Аз вече имах нужда да стискам нещо с двете ръце по време на контракция и определено тази 1 минута ми се струваше безкрайна. Душът помогна значително, постоях поне 30 мин в банята под топлата вода и излязох доста освежена. Вече беше привечер, час след банята усетих, че вече се чувствам много некомфортно вкъщи и имам нужда от професионална подкрепа. Звъннахме отново на Олга, която потегли към болницата. Пътят до там – 10 мин – ми се стори безкраен, имах поне 3 контракции в колата, придружени с дискомфорта от всеки легнал полицай и дупка. Стигнахме първи, с преднина точно колкото да ми пуснат едни тонове. Първо пристигна Ани, а малко след това и Олга, заедно с д-р Паликов. Олга направи бърз, изключително внимателен преглед и установиха изненадващите 8-9 см разкритие. Това значително ме мотивира и вдигна в този момент – бях преживяла почти цялото раждане вкъщи, заедно с Иво, без медикаменти. Усетих, че екипът също се зарадва на факта, че съществената част е близо.

Преместихме се в родилна зала – нямах идея колко е часът, но знаех, че сме пристигнали в болницата към 21:30 ч. Аз, като човек обичащ подготовките, бях нагласила плейлист с музика, етерични масла, гребен за стискане и всякакви подобни глезотийки, но нещата се случваха толкова бързо, че всичко си остана в чантата в стаята. Родилната зала беше с приглушено осветление, много спокойна обстановка, все едно нищо друго не съществуваше извън нея. Иво беше неотлъчно до мен, което ме караше да се чувствам изключително силна и подкрепена. Напъните бяха вече факт – първо легнах настрани на леглото, докато ми изтичаха водите, после станах права като всяка контракция ме караше да клякам. Олга много бързо забеляза, че това ще ме изтощи и ми предложи клекналото столче. В главата ми всичко, бешемного интензивно, все едно бях в друго измерение. Придвижихме се до столчето, където вече беше Иво, в ролята на облегалка, Олга ми помогна да се наглася удобно, седна срещу мен и до края само ме уверяваше, че всичко е наред, че този напън е по-добър от предния, че скоро ще гушкам бебе, че бебето идва, че остава още малко – нямаше да се справя без нейната подкрепа и спокойствие. Иво също повтаряше, че е там, че се справям чудесно и че остава още много малко. Пих вода по време на напъните и задавах въпроси, относно дишането и напъването, така че да са максимално ефективни. 

До този момент не бях изпитвала страх от раждането, напротив – вълнувах се и го чаках с нетърпение, НО бебето вече беше на съвсем на изхода и изведнъж ме достраша. Сетих се, че за да вземеш силата на страха, трябва да го изречеш на

глас, така че споделих силно – „Страх ме е да не се разкъсам“. Олга отново ме увери, че всичко е наред и 2 напъна по-късно бебето излезе – 23:10ч – (Благодарим ти, Оля, че посрещна рождения си ден с нас, чувстваме се специални!). Най-вълшебният момент, най-голямото облекчение и вълна от гордост към бебето, към екипа, към Иво и най-вече към мен самата – справихме се, всички заедно!

Олга пое бебето и веднага ми го даде в ръцете, някак си се преместихме на леглото, бебето беше на гърдите ми, Иво беше до главата ми и се гушкахме. Имах нужда от време, за да осъзная, че това наистина се случва и бебето е тук, при нас – здраво, топло, гледащо любопитно в очите ни. Олга пусна песен, д-р Паликов се зае с шевовете, които аз приех доста драматично, но сега 2 седмици по-късно мога да кажа, че всичко минава и женското тяло се приспособява впечатляващо бързо. Ани ни съдейства с първото засукване, което беше много важно за нас. Това постави началото на успешното кърмене за мен.

Това е нашата история за раждането на Камен, името избрахме в моментите след самото раждане. Сега, пишейки я, ме заливат само положителни емоции – няма травма, няма съжаление, няма страх. Огромна роля за това има подготовката за раждането и екипа на La Vita Nova – най-доброто ни решение. В този уязвим момент имах нужда от спокойствие, търпение, уважение към мен и към процеса. Олга, Ани и д-р Паликов са точно това и много повече. Благодарим от сърце и до скоро! <3