Кристина, Христиан и бебе Хари

Родих първото си дете 4 месеца преди да стана на 40, а второто – само 5 месеца преди да навърша 45. Синовете ми се появиха на бял свят напълно естествено, противно на шансовете, които изобщо ми бяха дадени да забременея с тях. Статистиката с категоричност твърди, че съм забременяла късно, но според мен самата – точно навреме. 

Знам, че в своите 20 и 30, не бих могла да бъда майката, която съм на 40. Знам го, защото помня пътуването към настоящото ми Аз. 

Помня и абсолютно добронамереното „натискане” отвън. Помня, че този натиск ме караше все повече да мисля и по-малко да чувствам. А през годините винаги съм чувствала, дълбоко в себе си, че ще мога да имам деца. Без това да е било фиксидея и въпреки всички диагнози, с които успях да се сдобия в периода от първия ми цикъл до първото ми забременяване на 40. 

В рамките на месец от един специалист съм получавала диагнози поликистозни яйчници и аденом на хипофизата, които после са били отхвърлени напълно от друг специалист. И така години уморително лутане в „Нещо не е наред”, докато един ден с партньора ми не се озовахме „с връзки” пред вратата на известен репродуктивен специалист и не получихме никаква надежда! Шансовете ни за естествено забременяване се сведоха до един на милион, но за сметка на това се сдобихме с още диагнози – ановулаторен цикъл и инсулинова резистентност за мен, азооспермия за партньора ми. Посъветваха ни най-любезно да не губим време и предвид напредналата ми възраст, директно да подадем документи на рецепцията за инвитро процедури. 

Беше декември 2014, дни преди Коледа. Депресията бе пълна. Изведнъж шансовете ни бяха отнети с тежестта на професионалната категоричност и се нуждаех от няколко дни, в които да асимилирам ситуацията. Наревах се. После събрах сили, поговорихме и дружно си дадохме време за промяна, след която, ако нищо не се случи, да направим стъпки за осиновяване на дете.

Променихме хранителните си навици, вкарахме повече движение в дните и някои есенциални хранителни добавки. Направихме заедно и поотделно няколко детокс серии само на сокове, и в началото на юни 2015, само шест месеца след тежката диагноза и с напълно редовен цикъл, аз се прибрах бременна от Малта с първородния ни син Хари. 

Знаех много добре кога точно съм забременяла, чувствах се в страхотна форма, но призраците от миналото подсъзнателно ме тормозеха, затова не се успокоих напълно докато д-р Иван Сигридов не потвърди, че всичко е наред и така бременността ми беше официализирана. Тя вървеше изключително леко – не спрях да се движа, работя и пътувам до самото раждане, което се случи напълно естествено и без упойка. 

Хари – първата ни Риба, доплува при нас с безрезервната и мотивираща подкрепа на Олга. Когато контракциите се появиха във вторник вечерта, минаха през всички фази  на прогресията до ранното утро на четвъртък. Трансформацията им в активни напъни, завърши в топлата и облекчаваща прегръдка на басейна, за чиято подготовка имаше достатъчно време и където се роди първото ни дете.

Споделям историята си заради всички, които са били, са или ще бъдат в подобна ситуация. За да не забравят, че отвъд статистиката винаги стои вашата лична история, емоция и утроба, за която си струва да поемете отговорност, както и за собственото си здраве, а не да го делегирате в ръцете на някой друг, за който никога няма да бъдете нещо повече от статистика. 

Важно е да подчертая, че съм дълбоко респектирана от жените, които прекарват години в очакване да прегърнат детето си, минават през тежки диагнози, изтощаващи тялото и душата процедури и съмнения в собствената си годност да бъдат майки! 

Късната бременност обаче, не е непременно рискова по дефолт, с усложнения и никак не е задължително да завърши със секцио и невъзможност за кърмене. Нито слага знак на равенство с егоизма, само защото сме „закъснели” с „нормалната” възраст за раждане, и битуващото очакване, че няма да можем да отгледаме децата си. Много неща не зависят от нас, но вместо загуба на енергия в невъзможността, за предпочитане е концентрация в това, което зависи лично от нас.