Борислава и бебе Тара

Желанието да бъда майка винаги е било част от мен. Мисълта за раждането събуждаше в мен мисли за невероятната сила на женското тяло. Никога не съм имала страх от раждането, вярвах, че мога да се справя много преди изобщо да забременея.

Забременяването ми не беше планувано и няма да забравя моментът с двете черти – вълна от емоции, всички емоции, които познавам. Над всички обаче надделя щастието – бях безкрайно щастлива. Безкрайно щастлива и също толкова неподготвена се чувствах в първите няколко седмици. Започнах да мисля къде искам да е раждането, къде да проследявам бременността, започнах да търся съвети и мнения. Първият екип, който привлече вниманието ми беше този на Олга. Спомням си, че ми направи впечатление “раждане в атмосфера, близка до домашната”. В последствие проследих бременността си в друга болница, посъветвана от близки и познати, но все ме теглеше мисълта да родя с екипа Олга.

Бременността ми премина безпроблемно. Започнах да се подготвям за естествено раждане като посещавах йога за бременни, прочетох на един дъх “Раждане с любов” и с партньора ми посетихме курс за подготовка за раждането. След курса обсъдихме всичко, което ще бъде важно за нас в големия ден и бяхме категорични, че искаме да се свържем с Олга и раждането да бъде с Ла Вита Нова.

Терминът беше на 27-ми януари, а този който изчислихме с Олга – на 29-ти. Не очаквах да се роди преди термин, но си мислих, че няма да се забави повече от ден-два. С изминаването на всеки ден след термина ставах все по-нетърпелива. На 5-ти февруари се събудих с изтичащи води, след това започнаха и контракции.

Контракциите се засилиха в малките часове на нощта. Вътрешно знаех, че тази сутрин ще бъде различна. С наближаването на изгрева контракциите ставаха все по-силни, а времето между тях се стопяваше.

 В болницата бяхме заедно с моята дула, Олга и Ани. Оказа се, че всички жени в залата сме зодия Лъв, а аз намерих сили да кажа само “в момента има пълнолуние в зодия Лъв”. 

Всичко се случваше все по-бързо и интензивно. Спомням си, че попитах Олга “ще се справя ли”, а тя ме увери, че всичко ще бъде наред, прегледа ме и разкритието вече беше 5см. Всичко беше точно както си го представях – интимна обстановка, музика и ароматерапия. Имах възможност да се движа, дори да взема душ. Опитвах да заемам различни пози, за да намеря най-подходящата. Точно както искахме, партньорът ми беше неотлъчно до мен. Сякаш бяхме само аз и той. Държеше ръката ми, дишахме заедно и ме уверяваше, че мога да се справя. 

Прекарах по-голямата част от времето на родилното столче, Олга проверяваше тоновете и тя и дулата ми ме окуражаваха, като ми казваха колко добре върви процеса. Чувах непрестанно “ама то е като по учебник”, “като по учебник раждаш”, “виж какви хубави контракции”, “върви по-бързо от очакваното”, всичко това ми даваше много сила. Контракциите бяха много интензивни, аз стисках ръката на партньора ми и си мислих как всяка една ме доближава до най-щастливия момент в живота ми. 

Олга ме прикани да се преместя, за да проверим разкритието отново. Изпитах невероятно облекчение, когато чух, че е почти пълно и ме делят броени контракции до напъните. Сякаш презаредих с чисто нови сили. Не след дълго дойде транзицията и се отпуснах. В този момент Олга ми четеше поста на деня от страницата ѝ в инстаграм, в който се разказваше за транзицията и напъните. В този момент сякаш бях в полусън, чувах разказа на Олга и си представях как бебето ми се ражда и го гушкам. 

Усетих напъните и след това всичко се случи много бързо. Става ми смешно като си спомня как сякаш за първи път осъзнах, че “бебето наистина ще излезе от там”. Чух Олга да ми казва “Ето, вижда се главичката, пипни!”.. неописуема емоция! Събрах всички сили, които имах и след още няколко напъна, в 10:30ч. сутринта на 06.02.2023г. се роди Тара – 3,470кг., 50см., най-красивото създание, което съм виждала. 

Гушнах я и останахме така дълго. Сякаш времето спря. Изведнъж всичко много се промени. Болката, която по време на контракциите е сякаш единственото нещо, което съществува, изведнъж изчезва така, сякаш никога не е била. Изчакахме да спрат пулсациите, спомням си, че плацентата се роди преди таткото да пререже пъпната връв. Взеха я за кратко, за да я претеглят и измерят и да се погрижат за мен. Тогава чух д-р Паликов да казва, че нямам никакви разкъсвания и няма да ме шият, това за мен беше “черешката на тортата”. Изпитах толкова голям вътрешен триумф, сякаш бях надвила всичките си страхове и несигурности. Бях непобедима, нищо не можеше да ме спре, имах суперсили. Ани постави Тара върху мен и след няколко секунди тя сама намери пътя до гърдата ми. Засука веднага и времето отново спря. 

Благодарна съм за това, че имах раждането на мечтите ми, беше по-хубаво отколкото можех да си го представя. Благодарна съм на дъщеря ми, че ме избра да ѝ даря живот. Благодарна съм на мъжа до мен, че ме направи майка и беше най-голямата ми подкрепа. Благодарна съм на Олга, Люба, Ани и д-р Паликов, че направиха възможно да се случи едно прекрасно раждане с любов.