Този път наистина беше естествено

Моето второ естествено раждане, което този път наистина беше “естествено”.

Още когато реших да имам деца винаги съм знаела, че искам да родя по естествен път. Е, да, изпитвах някакво лекичко притеснение, но винаги съм си мислела, че имам висок праг на болката и няма от какво да се притеснявам.

С първото ми дете, което раждах на друго място, и през деветия месец ходех на работа, бях физически активна, всичко вървеше по план и се надявах да родя малко преди термин, защото вече мнооого ми тежеше, въпреки малкото качени килограми.

Дните обаче си вървяха, терминът ми мина и нищо не се случваше. На третия ден след закъснелия термин реших да повървя малко повече в парка и хоп, в късния следобед получих контракции, които постепенно се засилваха. Реших да почакам вкъщи и към 12 вечерта контракциите вече бяха доста зачестили, така че се отправих към болницата. Там, обаче ми казаха, че имам само един сантиметър разкритие и ме оставиха да чакам в болницата до 6 сутринта, като само идваха да проверяват за разкритие от време на време. Сутринта ми пуснаха окситоцин, сложиха ми епидурална упойка и в 10 без 10 родих моя син.

Да, звучи като съвсем нормално раждане, но стресът през който преминах, болката, за която ми казваха да не преувеличавам и да се “стегна”, липсата на подкрепа, страхът, че няма да се справя, чувството, че нещо не е наред и нещата отиват на зле… Това определено не беше раждането, което си представях!

Когато разбрах, че съм бременна с второто си дете, бях решена, че този път ще е различно и няма да чакам раждането със страх. Реших, че искам да съм спокойна и уверена в себе си. За щастие, моя близка беше бременна и щеше скоро да ражда при Олга Дукат. Тогава бях чувала за нея и знаех, че съществува опцията за раждане във вода. Без да преувеличавам, направо ми олекна, когато се запознах с Олга и направихме план за раждане. Вече можех да чакам спокойно.

И този път си почаках малко повече – родих дъщеря си 3 дена след термин. Но това раждане нямаше нищо общо с първото! Този път се чувах с Олга през нощта по телефона, когато получих по-силни контракции и тя ме посъветва да изчакам вкъщи на спокойствие до сутринта. В 6 часа отидох в болницата и вече имах 7 сантиметра разкритие. Бях толкова щастлива, най-трудното почти беше минало! Изчакахме още малко и Олга ми напълни ваната. Не мина много време и околоплодният ми мехур се спука от самосебе си. След точно три контракции и няколко напъна се роди дъщеря ми!