Естествено раждане на близнаци в седалищно предлежание
Соня, Антоан и бебета Деа и Миа
С удоволствие искам да разкажа за раждането с любов на нашите слънчица- Деа и Миа.
Тяхното раждане ми беше второ, след първо естествено в друга болница. Като разбрах за бременността ми с близнаци, бързо писах на моята дула, че се ужасявам от мисълта за секцио (тъй като не знаех, че е възможно естествено раждане на близнаци). Тя ме успокои, и увери, че в България стават и естествени раждания на близнаци – при екипа Ла Вита Нова (с д-р Паликов и Олга Дукат). Това ми вдъхна такава надежда. Записах си час възможно най-скоро, което беше след повече от месец, притесних се, дали изобщо ще се съгласят да ме вземат.
След срещите ми бях доста обнадеждена, и все пак до края на бременността се притеснявах, защото бебетата бяха седалищно, което е още по-рисково. Четох за близнаците, за ражданията на близнаци, за рисковете, стараех се да отбягвам всякакви негативни познати, които ме убеждаваха да избера “лесно” секцио. Бях и доста притеснена, тъй като баба ми е имала неуспешна бременност с близнаци и през цялата си бременност се пазех, пих витамини, практикувах йога, ходих на масажи, остеопат (заради болките в кръста от тежестта), стараех се да се разхождам до последно.
Последните седмици вече обсъждахме размера и положението на бебетата, плана за раждане и възможни варианти. Екипът са супер стиковани и невероятни професионалисти. Доктор Паликов и Олга са страхотно успокояващи, обясняващи, подкрепящи, страхотен екип и много добри в работата си – това се доказа от всички други изследвания и прегледи, които аз си направих през бременността успоредно. В крайна сметка, за да не пренося много и бебетата да не станат супер големи, и да не се наложи секцио, в 37-38 г.с. започнах да пробвам различни варианти за естествено индуциране на раждане. Няколко дни нямаше успех, на бебетата им беше добре вътре, а аз се тъпчех с фурми, хапчета вечерна иглика, правех упражнения, масажи, пози, акупресура, изкачвах стълби и в петък около 4ч през нощта се събудих от изтичане на води и нерегулярни контракции.
Водите не бяха много, около половин чаша, но аз се притесних, влязох за душ, след което успях да си почина още малко до 7ч, когато писах на Олга за контракциите и водите. Уговорихме час за преглед, като междувременно имах и изтичане на малко кръв, но Олга ме увери, че всичко е наред. При прегледа се потвърди стартирало начало на раждане и направо се качихме в родилната зала. Всички бяха много мили, позитивни и окуражаващи. През цялото време имаше шеги и майтапи, обяснения, подкрепа, всички бяха супер стиковани – страхотен екип с прекрасни хора! Паднаха се на смяна и невероятни неонатолог и анестезиолог – усмихнати и очарователни медици.
Раждането беше доста по-бързо от първото ми, беше без упойка, без епизиотомия, без разкъсвания и без клизма, за 2-3 часа. Деа се роди със седалищно предлежание и сгънато краче, след нея второто бебе се обърна главично и се роди с ръчичка нагоре. Родиха се с 4 минути разлика. Гушнахме ги със съпруга ми, накърмих ги, снимахме се. Бях толкова щастлива, на седмото небе! Изчакахме пъпната връв да спре да пулсира. Неонатологът потвърди добри резултати по Апгар и на двете бебета. Имах кървене, което налагаше кюретаж, беше извършен с венозна упойка – съвместима с кърменето, като аз дори не разбрах как е станало. Всички от болницата бяха много любезни, съдействащи за всяко едно нещо. Изключително съм благодарна на екипа Ла Вита Нова – на Олга, д-р Паликов, Ани, Тони и останалите от медицинския екип в болницата.
Имам невероятни спомени и щастливо преживяване, което беше възможно единствено с вярата и подкрепата на екипа, болницата и съпруга ми – без когото не бих била толкова силна и уверена във вътрешната си сила и дух.
Искам да пожелая на екипа да не спира да подкрепя и води такива невероятни раждания с любов!
Вярвайте в себе си и в положителните истории, защото трябва да се информираме, но и да сме с нагласа за щастливо раждане.
Пожелавам щастливо раждане с любов на всички бременни и щастливи бебета!