Виктория, Мартин и бебе Невена
Откакто разбрах за Олга Дукат, тайно си мечтаех да стана част от тази нейна статистика на успешните ѝ VBAC. Въпреки, че вътрешно ме беше страх да повярвам, че мога и ще успея. Бях много неуверена и изплашена.
Първото ми раждане беше изключително травматично. Часове наред мъки, пълно разкритие, зверски болки и накрая… секцио. 22 часа без вода, без храна, почти без право на движения. Прикована за болничното легло с увити колани за проследяване на тоновете. Накратко – Така протече раждането на синът ми. След тези кошмарни 22 часа, последваха още 30, които прекарах в реанимация. Без бебе, с катетър, отново дълго след това без вода и храна. Бях абсолютно срината психически и физически. Когато детето ми беше на година и 10 месеца, разбрах, че съм бременна отново. По-скоро повече се изплаших, отколкото да се зарадвам. Не исках да преживявам същото. Към средата на бременността разбрах за групата “Вагинално раждане след цезарово сечение” във Фейсбук и за начина на работа на Олга Дукат. В 36-та седмица беше и първата ми консултация при нея.
Родих естествено, без окситоцин и без упойка. Не знам как успях. Мъжът ми присъстваше на раждането и беше до мен във всеки един момент. Не ме остави нито за миг. Не подценявайте мъжкото присъствие в този така важен и ключов момент от живота ви! Толкова бях скептично настроена, мислих си, че ще припадне, че ще си тръгне по някое време, че ще задава тъпи въпроси и че повече ще дразни, отколкото да помага. Мислех си и че няма да успея и всичко ще приключи отново със секцио и с усещането за пълен провал, както стана първия път…
Контракциите ми започнаха около полунощ. В 06:00 ч сутринта вече бях в кабинета на Олга. Установи само 1см разкритие. Много ме хвана яд. Не можех да повярвам, че след 6 часа силни и все по-чести контракции, няма да има никакво развитие. Направо ми причерня. Но нещата някак потръгнаха, без никаква външна намеса. Час-два по-късно ми падна и тапата. Повърнах 3-4 пъти от силните болки. Можех да се движа свободно, да заемам различни пози и най-вече, да пия вода. Олга ми предложи водно раждане, защото имах нужда от обезболяване и исках епидурална упойка. Тя ми припомни, че в плана за раждането обсъдихме, че няма да слагаме упойка. Каза ми следното:
“Ако много настояваш, ще сложим упойка, но раждането ти върви повече от добре, вече си с 5 см разкритие и очаквам от тук нататък нещата да станат по-бързо. Любимият ти човек е до теб, бебето не е голямо, тоновете са добри, към този момент всичко върви отлично! Можеш да се движиш свободно, да си вземеш топли душове, стоиш си в стаята на загасени светлини, никой не те притеснява. Аз съм тук, следя те през кратки интервали. Мога да ти донеса топли компреси и да ти сложа малко бусколизин да ти отпусне шийката. Знаеш ли колко жени мечтаят раждането им да върви по твоя начин!”
За първи път успях да не мисля за болката и да се концентрирам върху казаното. Мъжът ми също не спираше да ми повтаря, че ще се справя и без упойка, че остава още много малко, че ще издържа, че мога… Наистина по нищо не личеше, че съм в болница. Беше тихо, затъмнено и много спокойно. И всичко вървеше идеално.
Олга напълни басейна и около 08:30 влязох във водата. В него ми се спука и околоплодния мехур и там ми изтекоха водите. Отново без никаква външна намеса. Болките продължиха и се усилваха, но и това беше целта на задачата. Не пропуснах да измрънкам, че ще умра и няма да се справя, защото ужасно ме боли. Олга отново възкликна с думите “Чудесно, че много те боли, това означава, че си на финалната права. Няма да умреш, просто се опитай да не бъдеш толкова песимистична и ще стане по-лесно” – аз пак се засрамих и продължих да си се гърча без да хленча повече.
Над час имах напъни, но в крайна сметка излязох от басейна и родих на “магарето” с помощта на д-р Паликов, който ми натисна корема на няколко пъти и бебето се показа. Точно в 10:55ч. Такава лекота усетих, след като бебето дойде на бял свят. Чувствах се като перце. Като с магическа пръчка изчезнаха контракциите, напъните, тежестта, изтощението, умората, даже и коремът ми изчезна, а от ужасните киселини, които имах почти 24/7 и помен нямаше. Дадоха ми бебето в ръцете, пъпната връв я преряза Мартин, след като спря да пулсира, полежахме си така известно време, а аз бях най-щастливия човек на света. Още на магарето си помислих и за трето дете.
С 2 вътрешни и 2 външни шева съм. Движа се свободно. Мога да спя настрани, дори легнах и по корем. Раждалите със секцио знаят колко месеци са нужни след операцията, за да си позволят такова преимущество. Мога и да кихам, кашлям и да се смея, без да имам усещането, че ще ми се пръсне корема. Мога да се навеждам, да вървя, да се въртя и дори да правя резки движения.
Желая ви успех! Нямате представа на какво е способно женското тяло! Не бъдете песимистични и не позволявайте страхът да ви обладае. Не подценявайте възможностите си, защото сте много по-силни, отколкото си мислите!
П.п. – Олга Дукат и Красимир Паликов са най-добрият екип. Най-адекватните хора свързани с медицината, които съм срещала през живота си въобще. Без лигавщини, без излишни шеги и закачки, без напразни надежди. Всичко се казва и представя такова, каквото е. Напълно стъпили на краката си хора, които знаят какво правят и защо са тук. Малкото, които спазват Хипократовата клетва… Обичам ви! Вие сте нечовеци, които сбъдват мечти!
