Може би си спомняте прекрасните снимки на семейството на Полиани, които допълват статията ни за значението на подкрепата по време на раждане – майка й и мъжа й, я държат за ръце, докато тя ражда сина си Кайро, а после всички посрещат новия член на семейството със сълзи от радост и усмивки, истински празник! Благодарим на Полиани, че сподели тези прекрасни кадри с нас! Надяваме се нейната история за раждане да вдъхнови много бъдещи майки!
Истински вярваме, че раждането на живот, трябва да бъде посрещано с много любов и споделеност с любимите хора!
Благодарим ти, Полиани, че сподели твоето преживяване, желаем на Кайро да расте здрав, щастлив и винаги обграден от любовта на семейството си, точно както се появи на този свят!
Полиани & Кайро ❤️
Родих първото си дете в Китай през 2018 година и по това време болничните практики там не позволяваха свобода на движение по време на раждане. Бях подложена на постоянен натиск да родя преди 41-ва гестационна седмица, защото иначе автоматично щяха да индуцират раждането.
Декември 2021 година в София разбрах, че съм бременна. В този момент вече знаех, че искам този път аз да бъда в контрол на тялото си и раждането си. Проучих във всяка родителска и майчинска група във Facebook за отзиви за най-добрите възможности за естествено раждане, място, където да уважат исканията ми и да имам желаното преживяване.
Много жени препоръчваха Олга и когато се запознах с нея…вече идеално знаех защо. Тя не ме засипа с куп информация. А ме попита какво искам да бъде раждането ми, обясни ми как подкрепя семействата, които избират екипа й и след тази среща бях напълно спокойна.
Всяка консултация чувствах професионализма й, чувствах се комфортно и в безопасна среда. Доктор Паликов чувствах по същия начин. Всеки път, когато разговаряхме, беше мил с мен, с мъжа ми и с четиригодишното ми дете.
Когато бременността ми навлезе в деветия месец, Олга ми помогна да изготвя своя план за раждане. Обсъдихме неща, които дори не знаех, че са възможни! Топли компреси, ароматерапия, незадължително поставяне на абокат за интравенозен път, отложено клампиране на пъпната връв…Спомням си, че си помислих “моето раждане ще бъде мечта”.
В 40 гестационна седмица, 5 дни преди термина на нашето бебе, бях на седмичния си преглед и споделих, че се чувствам така сякаш бедрата ми се разширяват и чувствах пикочният си мехур по странен начин. Доктор Паликов потвърди, че бебето е вече ангажирано в таза. Олга провери разкритието ми и установи, че е 2 см. Очевидно, усещах контракции, но нямах представа, че е това, защото не беше болезнено, просто некомфортно.
Всички много се развълнувахме, че скоро ще се срещнем с нашето малко момче. Олга ми каза да се обадя, ако усетя, че нещата прогресират. Инструктираха ме да се движа, да си продължа с ежедневната рутина и дори да танцувам, ако ми се танцува.
Излязох от болницата, заех се да свърша някои задачи, а вечерта отидохме на вечеря с моето семейство и приятели. Към 22 часа усетих леки болки и реших да се прибираме у дома. Към 23:30 часа си взех горещ душ и заспах. Към 6 часа сутринта, усетих още контракции, но не бяха много болезнени. В 8:30 часа реших да започна да ги засичам и интервала беше между 7-10 минути. Писах на Олга и я информирах какво се случва, но тъй като болката не беше твърде силна, нито постоянна, дори не си помислих да тръгвам към болницата.
Към 10:30 часа контракциите се засилиха и реших да си взема душ. Когато излязох от банята, осъзнах, че всеки път, когато идваше нова контракция усещах нуждата да клекна и това ми носеше облекчение. Освен това, сякаш усещах шийката на матката да се отваря. В 10:50 часа казах на мъжа ми, че е време да тръгваме. В 11 часа вече нямах идея на какъв интервал са контракциите, но едва ходех. Пристигнахме в болницата в 11:15 часа и Олга ми донесе толкова много спокойствие! Провери разкритието ми – беше пълно и единствената причина, поради която още не се беше родило бебето, беше че мехурът ми все още не се бе спукал.
Отидохме в родилната зала и Олга ми каза просто да слушам тялото си. Попитах дали мога да стоя на ръце и колене и тя каза “ да и напъвай само, когато тялото ти ти каже”. Доктор Паликов, Олга и нашата дула Яница тихо чакаха, за да ни помогнат при нужда.
Първи напън: мехурът се спука.
Втори напън: Олга ми казва, че се справям страхотно и че вече вижда косичката му. Казва ми да напъвам, когато усетя следващата контракция, след това да задържа дъх и да напъна още веднъж.
Трети напън: забравям за частта с дишането и мъжът ми ми припомня какво е казала Олга.
Четвърти напън: Олга казва “Перфектно, справяш се чудесно, още един напън и ще излезе”.
Пети напън: вълна от ендорфини ме залива и вече знам, че детето ми е тук. Чувам плача му.
Кайро ми беше даден веднага, всичко изведнъж утихна и в онзи момент чувствах, че светът е перфектен. Плачехме от щастие. Съпругът ми целуваше главата ми. Аз целувах Кайро отново и отново. Олга тогава помогна на Кайро да проплаче пак. След това мъжът ми преряза пъпната връв.
Доктор Паликов и Олга ме питаха искам ли да чуя песен – “ Да – Supergirl”.
Направих го, заедно със съпругът ми и майка ми, които ме държаха за ръце, слушайки тялото си…Наистина се чувствах като Supergirl.
Ако трябваше да го направя пак, щях да го направя по същия начин. Доктор Паликов, Олга и Яница ме оставиха да бъда в контрол на раждането ми и не мога да бъда по-благодарна.
🔸️English version
Maybe you remember the beautiful photos of Polliany’s family, the photos which we posted alongside our article about the Importance of continuous support during labor – her mother and her husband are holding Polli’s hands while she is delivering her son Cairo into the world and after that everybody is welcoming the new member of the family with tears of joy and smiles, a real celebration of life!
Thank you Polliany for sharing these beautiful photos with us! We hope that your birth story will inspire a lot of women! We truly believe that babies should be welcomed with love from the family present!
Thank you for sharing your birth experience! We wish Cairo health, happiness and to be always surrounded by the love of his family, just like he was when he took his first breath into this world!
Polliany and Cairo ❤️
I had my first child in China in 2018 and at the time, the practices there did not allow much movement during labor. I was also under the constant pressure to deliver before 41 weeks or else… I would automatically be induced.
December 2021 I found out I was pregnant here in Sofia. Right away I knew I wanted to be in charge of my body and how my birth would be. I researched in every parent/women group on Facebook for the best option for a natural and respectful birth experience. Lots of women were recommending Olga and when I met her… I knew exactly why. She did not bombard me with tons of information. She asked what I was looking for, explained how she supports families and afterwards I was completely at ease. Every consultation felt professional, comforting and safe. Dr. Palikov was the same! Every time we spoke, he was kind to me, to my husband and our 4yro!
When I entered the 9th month, Olga helped me to come up with a birth plan. We discussed things that I didn’t even know were possible! Warm cloth compress, aromatherapy, optional IV access, umbilical cord delay… I remember thinking “my birth is going to be a dream”.
On the 40th week, 5 days before our baby’s due date, I came in to for the weekly checkup and I mentioned that I felt as if my hips were spreading and my bladder felt strange. Dr. Palikov confirmed that our son was engaged. Olga checked my cervix and told me I was 2cm dilated. Apparently, I was having back contractions but I had no clue as they weren’t painful, just uncomfortable.
We all got excited that soon our little boy would be here. Olga told me to keep in touch if I felt like things progressed. They instructed me to move around, go on with life normally and even dance if I felt like it.
I left the hospital, ran some errands, then at night I went to dinner with my family and friends. Around 10pm, I felt light cramps and I decided to go home. Around 11:30pm I took a hot shower and fell asleep. At 6am, I had more cramps but they weren’t intense. At 8:30am I decided to time them and the interval was between 7-10 minutes. I messaged Olga and updated her on what was happening but since it wasn’t intense or constant I didn’t even consider going to the hospital.
At 10:30, the contractions became stronger and I decided to shower. When I got out, I realized that anytime they came, I felt like squatting and it would bring me relief. It also felt like my cervix was opening up! At 10:50, I told my husband I thought it was time to go. At 11:00am, I had no clue what the intervals were between contractions but I could barely walk.
We got to the hospital at 11:15 and Olga transmitted so much peace! She checked my cervix, I was completely dilated and the only reason why our baby hadn’t come is because my water had not broke yet.
We went to the delivery room and she told me to simply listen to my body. I asked if I could be on my hands and knees and she said “yes, and only push when your body tells you to.”
Dr. Palikov, Olga, and our doula Yanitsa were quietly waiting to assist me as needed.
First push: my water broke.
Second push: Olga tells me I’m doing great and that she sees his hair. She tells me to push when the next contraction comes, then block my breathing and push once again.
Third push: I forget about the breathing part and my husband reminds me of what Olga said.
Fourth push: Olga says “perfect. You’re doing great. One more time and he’s out”
Fifth push: a rush of endorphin comes and I know my child is here. I hear his cry.
Cairo was handed to me right away, all is suddenly quiet and in the moment it felt like the world was perfect. We cry tears of joy. My husband kisses my head. I kiss Cairo over and over again. Olga then helps Cairo to cry again. Cairo comes back to me and my husband cuts the umbilical cord. Dr. Palikov and Olga ask me if I want to hear a song and I say yes: Supergirl.
I did it with my husband and mom holding my hands, listening to my body… I did indeed feel like a Supergirl.
If I had to do it again, I would it exactly the same. Dr. Palikov, Olga and Yanitsa let me be in charge of my experience and I couldn’t be more thankful.
📸 Яница Карамаркова
