Сребрина, Илиян & бебе Крум
Бях във възторг от природата, която ме е създала, заедно с всички жени, хора, човеци на този свят, способни на подобно нещо! Удивих се от силите, които дремят в тялото ми! Сребрина
Преди година и пет месеца се роди нашият малък Крум, най-скъпоценното създание в моя свят.
Ще започна с това, че след като отидох на курса „Информиран избор за раждането и след това“ на Олга Дукат, не исках да си имам работа с никой друг, освен с нея. Екипът за раждането беше избран, д-р Паликов беше нашият акушер-гинеколог.
Контактът с Олга, по време на курса и акушерските консултации, беше много приятна и естествена подготовка за раждането. Чувствах толкова голяма подкрепа и бях изпълнена с пълно доверие в Олга още от началото на нашето познанство. Точно заради това знаех, че искам да съм с нея до края на този процес. Курсът на Олга, през който преминахме заедно с моя партньор, беше вълшебно преживяване.
Преживяване, което преобразува страховете от незнанието в съзнателно търсени отговори, които получавахме заедно с други двойки в процеса на лекциите, чрез ролеви игри, приятелски разговори, подкрепа. Той предостави пространство за едно трепетно очакване на раждането, което преди това изглеждаше непосилна задача. Също бих искала да отбележа, че продължавах да ходя на пилатес и йога за бременни почти до самото раждане. Така чувствах, че подготвям тялото си за раждането, което си мечтаех. Пък и ако не бяха тези занимания, нямаше да изляза от вкъщи в тази пандемия. Ще кажа още, че през целия период на проследяване имах само три гинекологични прегледа.
И така на 22-ри март с най-очаквани контракции, си мислех, че просто се подготвяме, аз и бебето, за големия ден. Но след повторението и усилващата се болка, стана ясно, че бебето е решило да се срещнем по-скоро от очакваната дата 1-ви април. И след няколко разговора с Олга, стана ясно, че трябва час по-скоро да се озовем в болницата за събитието на моето настояще и бъдеще. Вече беше някъде към 2 часа посред нощ, когато се озовахме пред входа на болница Свети Лазар.
С акушерката Галя, много мила и внимателна, влязохме в кабинета за да измери тоновете. Тя през цялото време беше готова да удовлетвори всяко мое желание. В този момент това беше злато! Оказа се, че отиваме направо в родилна зала, по-скоро родилна стая, защото е уютна и приятна, като във вкъщи.
Мислех си, че тепърва мъжът ми ще ми държи ръката. А аз вече крещях с пълно гърло, така както никога досега. Имах чувството, че ме чува цялата Вселена!
Болката е велика, съзнанието ми е бистро, и едновременно сразено от невероятната острота, дължината на болката. Почивките са отдих!
Имах огромна нужда всички да викат за мене, да викат моето име, и да скандират – “Ти можеш! Справяш се отлично! Ти си върха!” – и да го повтарят, да го повтарят, докато могат, Галя, Олга, Илиян, ако може и целият Свят! Почувствах, че това е начина, по който са викали за Боговете в древността (за тези, които четат Закария Сичин), когато са минавали през астероидния полюс, за да се приземят благополучно на Земята.
Ето това е да си Богиня, трябва да си изтърпиш болката! Толкова много ми помагаха тези утвъждения! Успявах да се преборя дори с най-голямата болка, която разклащаше волята ми и ме омаломощаваше. А като го чувах от Олга, която беше свидетел и радетел на толкова естествени раждания, направо все едно някой ми биеше анестетик с една голяма доза самочувствие! И за първи път в живота си, почувствах, че няма път назад, няма друг начин, няма връщане! Боли, и още ще боли, и ще трябва да го приема с всяка клетка и нерв в тялото си, и да го напъна до край, до края на силите си, до там, докъдето никога не бях стъпвала до този момент.
Беше величествено, беше вдъхновяващо, беше могъщо преживяване, беше най-великото ми постижение! Бях във възторг от природата, която ме е създала, заедно с всички жени, хора, човеци на този свят, способни на подобно нещо! Удивих се от силите, които дремят в тялото ми, от волята, която се подчиняваше на трансцедентното, на закони отвъд логиката. Влюбих се в изживяването и хилядократно благодарих на болката, че ме е посветила в това тайнство, което ме подкрепи завинаги в този живот!
Не можех да се наситя на радостта от преживяното, от факта, че моят любим беше с нас и успя да види раждането на сина ни, че това събитие ще се помни и от двама ни. Че минахме през него напълно спокойно, без паника, че родих по мечтания от мен начин, че с моето бебче бяхме в пълен синхрон в това дело. Чак когато се появи, осъзнах че той, Крум, беше истински и имаше най-голяма заслуга за прекрасното преживяване и разбрах, че имам тепърва много да науча за него и за всичко, което ни очаква заедно!
Ще добавя също, че през цялото време можех да заставам в каквато и да е поза, само да е удобна, за да мога да премина през контракциите. Всички процеси след раждането бяха търпеливо изчакани – Крум се роди в 05:30 часа, имахме първи контакт, той засука почти веднага; беше планувано отложено клампиране на пъпната връв, раждането на плацентата също беше изчакано и без медикаменти.
Благодарна съм, че съществува пространство за естествения процес на раждането, че се срещнах с този остров на щастието, какъвто е Ла Вита Нова, и че узнах от сестра ми за Олга Дукат. Благодаря Ви, свещени сили на съдбата!
