Деси, Явор & бебе Асен
Дишах дълбоко като се оставях напълно на усещанията и това, което диктува тялото ми. Деси
Винаги съм искала естествено раждане. Мислех, че това е раждане, което няма нужда от планиране и се предлага във всяко родилно отделение – без медикаменти, без натиск, без намеса. Очаквах, че ще трябва да говоря предварително само за отложено клампиране, присъствие на таткото и бебето да е при мен. С напредването на бременността, търсейки информация, се сблъсках с реалността. За съжаление, разбрах, че най-естествените процеси и нужди са пренебрегнати. Тогава приятелка, която наскоро беше родила VBAC с Олга, ми я препоръча и ще съм й вечно благодарна за това!
Още на първата среща с Олга усетих, че там ми е мястото. Взех си курса й и започнах активно да се интересувам, подготвям и да планирам етапите на раждането и първите часове с бебето. Това много ми помогна да бъда спокойна през цялото време. Както и за кърменето и първите дни вкъщи с бебето.
Първите признаци на раждането започнаха в четвъртък вечерта – болка ниско долу в корема. Отбелязах го, но без да възлагам особено значение. Последва пречистване на червата и падане на чиста „тапа“. Отново не придадох особено значение, като дори, с насмешка помислих, че първото може да е вследствие на ципурата, която бях яла. През нощта продължих да имам леки контракции, които на сутринта спряха. След лека разходка с Явор и любов, контракциите се завърнаха и разкритието започна. Писах на Олга и на моята дула Яница. Яница ми каза да си почивам, защото както тези контракции могат да продължат два дни, така и може на сутринта да съм в родилна зала.Казах си, че ще я послушам, но не успях да спя.
При един от опитите ми за сън, имах прекрасна спонтанна визуализация – тунел със спирала, водеща към светлина, към която устремено контракцията ме изтласква.
Докато контракциите не станаха завладяващи цялостно съзнанието ми, се занимавах с леки неща вкъщи. Приготвях си сакчето и си наблюдавах дишането. През нощта, в петък, се засилиха повече. Разхождах се из апартамента и дишах дълбоко, като се оставях напълно на усещанията и това, което диктува тялото ми. С наближаването на утрото, болката се засили и започна повръщане. През цялото време усещах как бебето се движи в мен. Връщах всичко, което поема, а и без да съм поела – също . Започнах да се притеснявам от обезводняване и помолих Явор да се свърже с Яни, но той смело твърдеше, че има време.
На този етап единствената позиция, в която можех да стоя по време на контракция, беше с колене на пода и глава, заровена в ръба на леглото. По време на една от „разходките“ между тоалетната за повръщане и земята до леглото, се подпрях на гардероба, заради контракция и усетих как дишането започва да води към напън. Знаех, че напъните са започнали. Някак успях да убедя Явор, че вече е крайно време да звънне на Яница.
Тук искам да вметна, че да си дула е призвание! По-рано Явор беше правил опити да ми приложи масажите, които бяхме научили от курса на Олга, но аз категорично го отблъсквах. Въпреки силната му любов и загриженост, просто в този момент докосването не ми помагаше.Когато Яница сложи ръце върху мен обаче, мигновено се успокоих.
Tръгнахме към болницата, Яница ни закара. По време на 15-те минути път натам, аз усетих как главата на бебето напира. Когато стигнахме в болницата, Олга ме провери за разкритие и още в момента, в който седнах на магарето, каза, че раждам и бързо се качихме в родилната зала. Каза ми: „Напъвай и не задържай нищо – раждаш!“.
Качих се на леглото, което беше с повдигната горна част и отново заех удобната позиция на колене. Водите ми не бяха изтекли и мехура започна да се подава.Слушах призивите на тялото си, никой нищо не ми казваше освен, че се справям. Точно както исках, ме оставиха да слушам тялото си и вярваха в мен и природата. При един от напъните, усетих как мехура се спука и се изля топлата вода по краката ми. При следващия чух Явор да казва: „Виждам косичката!“. След още няколко напъна съкровището Асен се роди!
Чух гласа му и изпитах най-магическото чувство. Исках просто да го прегърна. Не бях сигурна как да го взема в ръце от позицията, в която бях, но Олга ми го подаде. Легнах по гръб и го сложих на гърдите си. След около половин час, таткото преряза пъпната връв и отиде с доктор Маждракова за първия преглед. Имах много малко разкъсвания, за които доктор Паликов се погрижи. Закараха ме в стаята и веднага ми докараха бебчето. Яница ни помогна да се наместим удобно и се увери, че Асен засуква правилно и се храним добре. Даде ни и по още една близалка.
Следващите дни в болницата продължиха все така прекрасно. Безкрайно благодарна съм на целия екип – на Олга, д-р Паликов, дулата Яница и д-р Маждракова. Магическо преживяване!
фотограф Яница Карамаркова https://www.moiatadula.com/
